15 min reading
В заведението беше тихо и спокойно, обичайно за този час на ранния следобед в който Ясмин обичаше да идва. Мястото не бе като онези шумни и претъпкани барове в центъра, намираше се в малка уличка с дълга редица от липи. Сградата над него криеше душите на живеещите зад тухлени стени и понякога някой от обитателите ѝ се застояваше на прозореца, наблюдавайки посоките на живота.
Хората се отбиваха най-често след работа, понякога за кратко, понякога и за по-дълго, но никога за да вдигат шум. Идваха да си поговорят, да поседят в лек унес и след това да се приберат по домовете си, позабравили тежестта на дневните си проблеми.
Собственика беше едър и много спокоен човек, излъчваше търпеливост и го предаваше на клиентите си. Ясмин бе чула от някой, че е бивш боксьор тежка категория – доста добър във времето си, но някогашната спортна агресия го бе превърнала в този монумент на съвършено равновесие. Сам наливаше питиетата зад бара и видът му призоваваше клиентелата си към вечерно примирие във ве ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up