Нищо лично

Nada personal

С моята милувка ти потъваш все повече в самотата и пустотата си. Aз те изпепелявам, скрита зад маската на доброто. Но ти вече знаеш коя съм... късно е... късно е да ме спреш, ти си пепел... Аз  те омагьосвам и те правя мое достойно копие, копие на моето зло, защото за теб съм глътката живот в ледения ад. Аз съм сърцето ти, което продължава да те лъже така нагло, принадлежащо само на мен и властта ми над теб. Аз съм твоят порок. Аз те погубвам, а ти продължаваш да държиш на мен вместо да се страхуваш и да опиташ да бягаш възможно най-далеч. Аз продължавам да те мразя, а ти продължаваш да ме обичаш. Стигам до теб ти чрез мрака и всеки път все по-дълбоко обсебвам сърцето ти... А аз обичам... Знаеш ли какво обичаш?... Обичам да те мразя... И ти пожелавам от сърцето, което е празно, когато те напусна магията ми, да спре да действа и тогава, сриващата те тишина на вечната самота ще те довърши... А аз ще бъда при теб, за да се наслаждавам на убиването на душата ти. Аз... познай? Продължавам... продължавам със следващият... той вече ме очаква...очаква своята господарка на бляновете. Аз съм отровена от злото и се храня с тъгата на другите, за да запълня собствената си празнина, но колкото повече взимам души, толкова по-жадна ставам. И ти, както всички останали, няма да ме трогнеш с кървавите си сълзи.  Ти ме съживяваш с тези сълзи... аз искам  всичките ти чувства, защото те са по-силни от всичко материално. Там е превъзходството ми пред всички черни магьосници. Ти си умиращ, но злото ми е вечно и ти го знаеш. Все още не знам какво ме задържа при теб. Ти си само пепел вече. А тайните ми... тайните ми, които оставям, докато бъдещето остава в миналото... ще ги разбереш някой ден, слънчев и топъл като мен... (вещерски смях)