Нищо ново под слънцето
2 min reading
Донесоха в работата книгата Кама Сутра. Започнахме да я разглеждаме. Шефката я погледна и каза:
- - Нищо ново под слънцето.
Ние с Руми се спогледахме.
- - Душа, много изоставаме.
- - Щом тя ги е правила всичките пози и ние ще се справиме.
- - Ма как ще се справиме, ти луда ли си? Я погледни тая! То не можеш да разбереш кой крак на кого е. Я как са се оплели.
- - Дай да видя. Е, малко е по-завъртяна, ама трябва да опитаме. Виж какво, дай да репетираме тука, па довечера у дома ще се развихриме.
- - Как така?
- - Ей така. Аз сядам на дивана и ще съм мъжа, ти ще се настаниш по картинката върху мене.
- - Чакай, обърках се.
- - Добре, за да не се объркваш, задръж. - Руми стана и извади от чантата си тройно сгъваем чадър. - Така, аз сядам и слагам в скута си чадъра, демек аз съм мъжа. Гледай сега какво прави жената и ти прави същото.
- - Така, аз трябва да си кача единия крак на рамото ти, а другия... ми е малко чудно как ще го направя. Я, чакай да си вдигна полата, че ми е тясна и ми пречи да се разчепя като на картинката. Така...
- - Айде ма, докато се приготвиш и оно ми спадна и чадъра, и всичко. Ега ти у жената, за нищо не ставаш.
- - Ти па почна като мъжа ми, каквото съм хванела - изсъхвало. Ама преди да го пресуша, друго ми пее.
- - Добре, тая е много изчанчена, дай тая да я видиме. Качвай се на масата...
- - И да ти правя мост?! Аз да не тренирам художествена гимнастика, ти ще кажеш и шпагат да ти направя след малко.
- - Е, ти ако това не можеш, каква Кама Сутра те е подгонила.
- - Ето сега разбрах защо трябвало да има любовна игра преди акта, за загряване. Иначе, а съм направила шпагат, а завинаги си останах така. Довечера мъжа ми ще види! Той какво е свикнал - „Ръгай, Страхиле, после ще се целуваме." Ще му направя мост, после шпагат, после челна стойка и като му се завие свят, ще му направя носене през мост, лев - прав и накрая един суплес за разкош. Къде каза да се качвам, на масата или на полюлея? А аз се чудех защо тая есен са модерни дамските вратовръзки. За да го обеся! Ще карам аз цял живот на "цък-цък - язък", без увертюри. Я хората какво правят! Давай следващата, на мене ми хареса!
© Светлана Лажова All rights reserved.
