Но Щен Вълк и Розовият слон
- Не може да бъде! - възкликна Но Щен Вълк и невярващо разтърка очите си, а после отново се взря в летящия розов слон, който жизнерадостно пърхаше с уши над главата му. - Все се чудех, кога ли съвсем ще откача...
След това пак разтърка очи, но невероятното зрелище си остана там.
- Хъм - замислено изхъмка вълкът. - А дали пък не сънувам и как мога да разбера, ако е така, все пак понякога сънувам толкова цветни и живи сънища?!
Но Щен Вълк се замисли дълбоко, макар че пърхащият над него слон малко го разсейваше.
- Какво ли би ме посъветвал Ко за подобен случай? - и усмихвайки се добави: - Сигурно да се ощипя.
- Ох! - изохка вълкът, който се бе ощипал профилактично по носа, а после се огледа сънено: - Я, ама аз наистина съм сънувал...
© Стоян Вихронрав All rights reserved.
