Nov 23, 2017, 1:09 AM

Ноември в мен

774 0 0

Меката мъгла попи топлия ми дъх. За миг се сляхме в едно. И кой да знае, че зад пелената на мъглата стои друга низвергната душа. Студена. Забравена. Пулсираща от злост към пронизващите мрака смехове от близките апартаменти.

 

Треперя. Не от студ, а от страх, пробуден от незримите вълни на мрачното присъствие. Спирам. Дива боязън бушува в моето стремглаво препускащо сърце. Дишам учестено, но не кислород, а плътна маса мъгла. Бавно губя себе си или …

 

Пробуждам се. Отново тъма, влажни улици и приглушени гласове. Сама съм. Ограбена. Без тяло, само облак от кондензирана вода.Свободна от болката, от хилядите маски на вечно весело момиче. Но докога? Нима не е кръговрат прокобата – да захвърлиш смъртната обвивка в замяна на покой?… Поне до следващият потънал в скръб самотник, отдаващ себе си със всеки дъх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Вели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...