Беше Август. Двамата влюбени току-що се бяха отделили от шумната компания на своите приятели. Те останаха в малката, уютна хижа в подножието на хълма, където пред светлата камина водеха някакъв шумен и общо взето безсмислен спор. Един от онези спорове, които младите хора водят просто така и го съпровождат с бурен смях и шеги. Цяла вечер Вера и Стоян стояха с приятелите си, забавляваха се с компанията, пийваха от прекрасната греяна ракия на стария хижар, която въпреки сезона беше много приятна в хладните планински вечери.
Дядо Сотир, както го наричаха всички, разказваше забавни истории от своята младост и с малко тъга гордо отбелязваше, че в подвизите си с нежния пол не отстъпваше на сегашните млади мъже. Показваше стари фотографии, които освен че бяха черно-бели, бяха и пожълтели от времето. Когато показа една грижливо залепена в стария албум снимка, на която бяха той и неговата жена баба Севда, която бе починала отдавна, очите му се навлажниха. На снимката бяха много млади и усмихнати ...