Нощен етюд
Чувствам се в безизходица. Толкова е трудно да продължаваш да вярваш, когато пред теб е една бездна. И от глътката въздух-боли. И тялото- боли... Наранено егото се бори за надмощие. Желае да му угодиш. Чувствата са вълни от променящи се сезони. Радостта е като гларус, появява се само през лятото.
А в душата ти е зима.
Крещят остатъци от жестоки мисли.
Слънцето в сърцето ти е просто сянка от мечти.
Любовта те възражда, а после уморена отива на сянка.
Видимото е толкова крещящо и някак усамотено едновременно.
Хората са участници в маскен бал. И всяка маска е фалш от милосърдие.
Продължавам да обичам и нежността в гласа ми гали птиците.
Крача по тротоара и толкова искам да ми е леко!...
Пронизва болката всяка струна в мен...
И боря се с тъгата и моля се на надеждата...
В очите ми поредните сълзи трошат сивотата в дните.
Ала когато очите ми срещнат твоите- пълнотата вече има име!
Обич моя!
Целуни и остани.... - бъди!
© Ана Янкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
Бъди Любов Ана! Дните са прекрасни, когато осъзнато си частичка от Божията промисъл и проявление! Благодаря ти!
-
Какво ще правим, ако я няма Любовта! Тя е порив, стимул, нежност, откровение, сакралност...
Мерси за топлите думи, Александър! Прекрасен ден от мен! -
Над сенките от мислите, сезоните на чувствата и болката на "болковото" тяло е радостта от глъдчицата въздух, слънчевият лъч и песента на птичките за Любов, приемайки дарът на съществуването и животът.
Ана, нежна, миловидна и чувствителна е душата ти! -
Гавраил, мерси за думите! Слънчев и топъл ден!
-
Истинско откровение!
Поздрав! -
Стойчо, Блу, Яна, Гюлсер, Мариана, благодаря от сърце за отношението ви към моите търсения! Творбата се роди през една хладна пролетна нощ, когато не успявах да заспя... Душата ми се нуждаеше от освобождение и след тези мисли, се почувствах по-спокойна и някак намерила отново себе си...Трогната съм от коментарите! Бъдете здрави и все така напред в лоното на живота!
-
Ана, всяко докосване до твоя вътрешен свят е завръщане в преживяното от мен. Тук е загадката: "Наранено егото се бори за надмощие." Повярвай в силата и красотата на Духа в теб и останалите ще го оценят. Борбата е в душите ни - с болката от нараненото Его, а то проговаря, когато малко или много сме зависими от отношението на другите. Има Един/Една/ - вечен и щадящ - в душите ни. Той никога не ранява. Сега ще поместя нещо мое, в което споделям подобно преживяно. Хубаво е, че те има в този свят!
-
С Блу! Наистина... истинско. Отвсякъде. Аплодисменти!
-
Истинско!
-
Когато маските паднат, разбираме, че сме еднакво уязвими.Но такъв е карнавалът на живота:радостите обикновено завършват с погребения...
Ана, поздравления за написаното от теб! -
Благодаря ти, Марко за топлите и искрени думи! Всеки ден се сблъсквам с поредния фалш и това ми причинява болка... Защото искам честност, искреност, благородство на духа, а срещам лицемерие и театър, от най- лошия обаче... Бъди здрав и хубави дни занапред!
-
Хората са участници в маскен бал. И всяка маска е фалш от милосърдие...
А в очите четеш " Човече, ти просто не предполагаш колко много ... не ме интересуваш."
Познато чувство.
Прекрасна творба, истинска, наситена с копнеж , с молба за човещина. Прекрасна !
Поздрави !
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
