Нощен етюд
Чувствам се в безизходица. Толкова е трудно да продължаваш да вярваш, когато пред теб е една бездна. И от глътката въздух-боли. И тялото- боли... Наранено егото се бори за надмощие. Желае да му угодиш. Чувствата са вълни от променящи се сезони. Радостта е като гларус, появява се само през лятото.
А в душата ти е зима.
Крещят остатъци от жестоки мисли.
Слънцето в сърцето ти е просто сянка от мечти.
Любовта те възражда, а после уморена отива на сянка.
Видимото е толкова крещящо и някак усамотено едновременно.
Хората са участници в маскен бал. И всяка маска е фалш от милосърдие.
Продължавам да обичам и нежността в гласа ми гали птиците.
Крача по тротоара и толкова искам да ми е леко!...
Пронизва болката всяка струна в мен...
И боря се с тъгата и моля се на надеждата...
В очите ми поредните сълзи трошат сивотата в дните.
Ала когато очите ми срещнат твоите- пълнотата вече има име!
Обич моя!
Целуни и остани.... - бъди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Янкова Всички права запазени
