Лили с едната ръка жадно вдигна чашата с кафето, а другата протегна и остави ключа до неговата чаша с кафе.
В главата на Пиер запрепускаха като обезумели картини и мисли и един остър мирис на печен плъх,
по-силен от аромата на кафето...
Пиер взе ключа, повъртя го, потърка го с пръсти, като съсредоточено го гледаше. Подаде го отново на Лили:
- Разбрах. Но май не мога нищо повече да ти кажа. Спомените са заключени в него, от другия живот. Знам само, че съм тук заради теб и с теб. В момента имам откъслечни, но нищо повече, всичките стигат до ключа. Запази го, доверявам ти и оня живот като и тоя, щом вече знам, че сестра ми е добре. Щом тя ти се е доверила и ти го е дала и той по неведомите пътища стигна отново до мен, значи в него е кодът към другия свят, на странстващото време. Все някога ще разберем защо, на мен ми стига да зная, че съм направил правилния избор.
Лили свали верижката от врата с лунния сърп и закачи и ключа на нея.
Думите на Пиер ѝ действаха като въведение в самата нея, к ...