Нощта на Мария
Ако знаеш, тате, колко ми беше лошо онази нощ, щеше наистина да се уплашиш. Ти винаги си имал безкрайно въображение за лошите неща, които могат да се случат на твоята дъщеря, още от малка ги знам твоите страхове, тате, така че нищо ново няма да ти кажа.
Знаеш ли, тате, кога разбрах, че пораснах, че вече не съм дете? Помниш ли като малка как обичах да се катеря по дърветата и дори да се разхождам по покривите на старите софийски кооперации? Ония, триетажните, на улицата, на която живеехме. Всичките ми приятелки имаха тавани, само ние имахме две мазета. Защо ни бяха тия две мазета, тате, и до днес така и не разбрах. Качвах се на покрива, а отдолу на паважа стоеше невидима смъртта и ми махаше, но аз не я виждах, изобщо не я знаех тате, че стои там и ми се подиграва. Бях толкова висока, тате, колкото триетажна кооперация и още един и шестдесет отгоре. Комините ми бяха до кръста и можех да пипна небето. Били страшно стръмни покривите, казваш, и хлъзгави, и долу бездната мамел ...