НОСТАЛГИЯ

         Носталгията е чувство, свързано с копнежа по миналото и приятен спомен за неща, които са отминали. То често е свързано с идеализиране на хора, събития и места от изминала епоха.

                 Думата има гръцки произход и е съставена от две думи: νόστος – „да се върнеш у дома“ и άλγος – „болка“, „тъга“.

                  Носталгията е особено чувство,  което може да ни обхване в определен момент, по различни причини.

        Една от основните причини за появата на Носталгията е спомен за нещо преживяно в миналото, спомен за родна къща, родна улица, за родна страна, които в момента са далеч от нас.

Споменът за тях, възбужда у нас това много особено чувство, което може да бъде твърде различно по своята сила и интензитет.

Много често, това чувство “идеализира” миналото, разкрасява го, и с това става още по-мило, още по-желано.

Даже неща на които, в миналото не сме обръщали внимание, могат да станат повод за появата на чувството за носталгия.

Обикновено причината е неудоволетвореност от настоящето, недоволство от днешния ден, от живота ни днес, от настоящата заобикаляща ни среда.  Разочарованието от днешната реалност, много често ни кара да се вгледаме в миналото, и да изпитваме именно това чувство на носталгия. За засилването на това чувство спомага и идеализирането на миналото за което споменах  по-горе.

При по-възрастните хора, носталгията е много по-силно чувство, поради факта на остаряването. Една тъга по-отминалата младост, когато сме загубили от своята жизнеспособност, от  намалялата физическа способност.

Много възрастни хора, макар и да не са били с комунистически идеи, макар да са били лишени от много неща, които днес имат, с носталгия си спомнят за цената на билетите за кино  от 1,60, 2,40, 3,20 лв. За прекрасния  и много скъп ( за времето) луканков салам “България” - 4лв/кг. За “Балканския кашкавал”, качество което днес никъде не можете да намерите.

Карта за двуседмична почивка във  ведомствената почивна станция на море, само за 15-20 лв. За аболютно безплатното лечение и образование. Завърших елитен техникум и университет без да платя една стотинка училищна такса.

Не знаехме що е ГМО, в храните и напитките нямаше “Е”-та, кремвиршите се праеха от месо, а овчето сирене беше 1,60. И когато увеличиха цената на 2,40 лв., за всички нас, това беше истинска трагедия.  Днес този продукт е над 20 лв. а от какво е направен само и единствено Господ знае. Палмово масло, мляко на прах, овкусители, втвърдители, ароматизатори и какви ли не други боклуци ни пробутват разни, “БИЛЛИ”, “Лидъли”, “Кауфланди” на баснословни цени.

И докато пътува  на екскурзия към Рим, Барцелона или Париж, което навремето беше немислимо за 99% от населението на НРБ, днес гражданинът на РБ- е налегнат с носталгични мисли за почивката в Созопол за 20 лв., за кашкавала по 3лв/кг. За плодове и зеленчуци без нитрати и пестициди, инсектициди, и всички други “ЦИДИ” с които са фрашкани днешните “био продукти” на двойни цени.

С една дума, угодия няма. Преди имаше едни преимущества, сега има други. По времето на бай Тошо за полит виц, пращаха в Белене или в Ловеч, сега неговите заместници, депутати, министри и “народни  избраници”, ни разказват вицове, как хубаво и свободно живеем.

Та въпросът беше за НОСТАЛГИЯТА.

Тази носталгия ни кара да си спомняме за нашето детство, за нашите младежки години, когато сме били силни, млади и красиви, с едно особено чувство, с умиление, виждайки онова минало в розова светлина и да ни боли, че днес то е отминало.

Понякога това чувство е толкова силно, че разстройва нашата психика и се превръща в болест.

Голямо влияние за такъво обостряне на  носталгичното чувство, оказва крайното разочарование от заобикалящата ни среда.

Не случайно, млади и стари, посрещат с голяма радост, въодушавление и интерес, стари фотографии и разкази за отдавна отминали времена. Много често, съвсем млади хора, виждайки фотографии от СТАРА СОФИЯ, с въздишка казват ”Ех, защо не съм живял тогава, в този прекрасен европейски град, подобен на Виена и Будапеща”.

Днес седя на една скамейка на улица “Витошка”, пред мен дефилират стотици младежи, юноши и девойки, зрели мъже и жени, старци и баби( последните са сравнително по-малко). седя с часове и наблюдавам минувачите. 90% са облечени в съдрани дънки и маратонки ( т.е гуменки). Едно време( ех, тази носталгия), така ритахме топка на улицата, занимавахме се с гимнастика, а няко ходеха на Витоша, но не и по ВИТОШКА. Млади девойки демонстрират нагло прелестите си, сякаш са на плажа във Варна или Несебър. Даже лелички с огромни задни части ходят със съдрани гащи на американски говедари. Има даже “софийски” бабички така издокаросани. Някои от тях съм ги виждал в  юношетските си години на Софийския пазар да продават марули и  дивисил. Но тогава бяха облечени с литаци и шамии на главата.

Всичко това събужда онова особено чувство, което се нарича носталгия.

Носталгията е плод на нашите спомени за отминали времен, събития, места и хора. Щом изпитваме носталгия, значи имаме спомени. Това е прекрасно, защото спомените са доказателство, че сме Живяли.

Хора, които не изпитват това чувство, означава, че нямат спомени, а това от своя страна значи, че не са имали живот който да остави следи в памета им. Много лошо!

Другата крайност е, когато носталгията стане толкова силна, че да разруши живота в настоящето. Тук вече интервенцията на психолог или психиатър е  задължителна. С  “ минало” не се живее. “Миналото е САМО урок за бъдещето.”

Не избягвайте спомените от миналото, те ви дават сила за да живеете в настоящето. Носталгията ви изпълва с приятни чувства, събужда прекрасни спомени, дава сила и стимул  за борба с нелекото ежедневие, което ни заобикаля в по-напреднала възраст.

Старостта е дар Божий, превилегия, която не всекиму се полага. Колко неща нямаше да видим, ако не остарявахме. Щеше ли да се радваме на внуци и правнуци без съдействието на почтената възраст. Нима случайно е наречена така? Не! Категорично не!      Старостта има нужда от сила, от стимули, които да ни позволяват да държим бастуна, да изтърпим болката от изхабените от годините стави, да търпим с любов, а понякога и с досада и нерви, глъчката около нас. Шумните младежки компании, глезотиите на нашите внуци. Макар и рядко си спомняме  за собствените  щуротиите,  за белите които ние самите сме вършели, тайно се усмихваме и  тогава спокойно   изтърпяваме палавите си внуци.

Носталгия. Тя е носител на незабравими спомени, на аромат на мамините манджи, на онзи специфичен мирис който има в старите къщи. Нима цъфналата в двора череша ни ни напомня за тайните вечерни похождения за няколко сладки тъмни череши, с които се гощаваме с приятели от махалата.

Ами момичето на съседите, по което сме въздишали дълго, преди да се осмелим да  й признаем любовта си. Само този спомен е достатъчен за да сгрее старческата душа,  за секунда в  късогледите ни очи да заблести едва доловимо искрица. Един миг, само един много кратък миг,  но  какъв стимул за да се борим с годините, с ревматизма който сковава краката ни, какъв допинг за желанието да продължаваме да се борим с живота. Не с живота, а за Него.

Носталгията е сила, носталгията е потвърждение, че сме живяли, че сме трупали спомени, сред които преобладават  най-хубавите мигове от живота ни. Носталгия по домът останал далеч зад океана, носталгия- спомени  от пътешествията с любимата жена. носталгия по  приятелите с които сме делили много щастливи мигове и които вече са в Отвъдното.

А някои ни се подиграват, че изпитваме Носталгия по нашето минало. Хубаво или лощо, това е нашият живот и ние сме щастливи, че сме го изживяли доколкото е  зависило от нас, пълноценно, честно и борейки се за Щастието.