Някога, преди много години, в далечно кралство управлявал жесток владетел, тиранин. Кралят не бил добър. Често воювал с другите кралства, но дори и в мирно време, когато не пращал поданиците си в битка, се отнасял много зле с тях. Карал ги да работят от сутрин до вечер и същевременно с това почти нищо не им давал. Цялото злато, спечелено във войните, жълтиците и сребърните монети, всичко това кралят оставял за себе си. И всяка вечер в залата на двореца му имало пиршество, кое от кое по-богато украсено и с по-вкусни ястия. Но то било само и единствено за отбрани гости, близки до владетеля. А в това време народът тънел в нищета и бедност. Хората едва преживявали, било им много трудно.
Един ден, обаче станало нещо, което променило всичко в кралството. Хората, както си вървели по улицата, а някои както си работели, изведнъж замръзнали на място. Всяка една дейност спряла, защото от площада на града се чувал силен и необичаен шум на тъпани. Скоро хората започнали да прииждат, следвайки звука ...