Новият морал
За седмица два доктората / „доктората“?/ бяха поставени – меко казано – под съмнение. Да, отдавна се съмняваме, нещо повече – убедени сме, в измамите и фалша на множеството „професори“, „доктори“, „академици“ от какви ли не псевдонаучни и учебни заведения. Отдавна подминаваме като авторитети хора, твърдящи, че имат дипломи отде ли не, научни трудове, световна, че и галактическа известност.
Прословутата Калинка беше само символ, а днешните калинки, хвалещи се с какви ли не „специализации“ и степени са част от живота. Нрмалния мутренски живот…
Единият „докторат“ все още се проучва – засега само е ясно, че бил хем нейде в Австрия защитен, хем в български регистър вписан. При това парашутно-десантен – вписан между два доктората, защитени година след твърдението за него. Просто кацнал на запазеното място…
Другият докторат, обаче, трябваше да мине тихо, но предизвика скандал. Най-после. Защото кражбата от чужд труд е забелязана преди няколко години и… Нищо! Абсолютно никаква реакция – нито от ограбената, нито от колегите й, нито от /с извинение!/ обществото…
Нормална мутренска история…
Видях жертвата на екрана. Уплашена женица, едва ли не насила изтикана, за да каже: „Да, окрадоха ме…“ Смънка го, обяснявайки, че някаква комисия ще решава, ама щом журналисти са преброили откраднатото и го твърдят, тя не може да отрича…
Страх! Панически страх!
Което също е нормално за времето ни.
А за кражбата знаели доста хора. Най-напред крадецът. Който я заплашил, че ще я съди, ако протестира…
Представете си падението на обществото и правосъдието в частност. Заплаха, че при протест срещу престъпление ще бъдеш… съден? Не престъпникът, а ти – жертвата. И тази заплаха приемаш напълно сериозно – знаеш, че ще се сбъдне. Съдът не е на гражданите, а на престъпниците…
Знаели колегите й, знаел деканът, знаел и ректорът. Обществена „тайна“. Но не обсъждана даже шепнешком. Просто – да цитирам един филм – широко затворени очи…
Сега нещата се разсмърдяха. Защото крадецът реши да излезе на високо и задникът му лъсна. А други подобни – съперници за клона, вдигнаха завесата.
И… Ами нищо! Крадецът, все пак, е представен като бъдещ надзорник над реда и закона у нас…
Абсурдно?
И защо? Забравяте ли къде сме ние?
Оглеждайте се, обаче. Защото утре къщата ви ще бъде ограбена. И съседите ще се опитат да вдигнат скандал – не викай полиция, слагаш лошо име на квартала, разваляш имиджа на мира и спокойствието…
Необходимост пред олтара. Жертвата е принесена в дар на измисленото, изядена от околните и забравена.
Спокойствие, тишина, липса на проблеми. Мските май трябва да са вече и над носа…
© Георги Коновски All rights reserved.
