Dec 29, 2018, 1:31 PM

Ново начало

  Prose » Others
900 3 5
1 min reading

Страх ме е. Страх ме е, че когато остарея ще съжалявам за начина, по който съм изживяла живота си. Че ще погледна назад и ще видя как отново и отново се самонаранявам. Задето не изядох достатъчно бисквитки, задето не отидох на онзи купон, задето не споделих чувствата си и не прекарах достатъчно време с любимите си хора. Искам да оставя следа в този свят, искам гласа ми да бъде чут и най-важното – искам да знам, че съм била щастлива.

Винаги са ми казвали ,,Животът е труден – свиквай с това“. И съм сигурна че повечето ще се съгласят с това. Но аз съм на друго мнение и то е, че не животът е труден, а ние сами го правим такъв. Демоните в главата ни са по-силни от ангелите ни и обикновено ги надвиват. Те пораждат страх, омраза и тъга в нас и започваме да се чувстваме слаби, сякаш нямаме контрол върху нищо. Край на това! Пламъкът в сърцето ми е тайното ми смъртоносно оръжие. Ще унищожа всичките тези демони, които смеят да застанат на пътя ми. Ще ги пратя да горят в ада. Ще науча ангелите си да се борят със зъби и нокти, да рушат наред и да побеждават във всяка една битка. Те са силни. Аз съм силна. Няма да позволя на никой да ме смаже, да ме унижи,  да ме пречупи. Защото, ако някой се опита да го стори – ще го изпреваря и ще го накарам да се моли за прошка.

Край на страха! Няма място за нея в живота ми. Край на самообвиняването! Аз правя най-доброто, на което съм способна. Край на мълчанието! Притежавам дар слово и ще го използвам. Край на отношения с хора, които ме облъчват с отрицателна енергия! Аз съм слънце и светя, и топля. Край на миналите спомени, които ме теглят надолу! Аз съм тук и сега и смятам да живея в настоящето. Заслужавам да съм щастлива и съм готова на всичко, за да имам това щастие!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кати All rights reserved.

Здравейте! Аз съм на 16 и писането е едно от нещата, които ми дават криле и ме карат да се чувствам истински свободна. Мечтая някой ден да напиша книга. Предимно пиша неща като това – кратки текстове, които смятам, че биха паснали добре в някаква сцена от книга. Но все още изпитвам затруднения да създам нещо цялостно и свързано. Бих се радвала да чуя мнения, за да знам на какво да наблягам. :)

Comments

Comments

  • Трудолюбието и постоянството са повече нужни и от таланта. Пиши, късай, изтривай, сама ще стигнеш до истинското, стойностното, а си личи, че имаш дадености!
  • Много позитивно.
    Но и прекалено зряло за възрастта ти.
    Тук няма нужда от съвет, ти знаеш всичко, което ти е нужно в момента.
  • Мнението ми съвпада с мнението на written-springs (Adelina Doycheva). Поздрави!
  • Давай напред! Пробвай! Нещата, по принцип, не стават отведнъж. Но си личи, когато се поемат рискове и когато се надгражда, а това става единствено след като се направи тази първа крачка! Пиши смело, опитвай, споделяй, поставяй си малки цели, сблъсквай се с трудностите по пътя и в един момент ще видиш, че сама ще започнеш да искаш повече от себе си. Ще ти стане интересно и не само на теб, а и на читателите. Поздрави и усмивки!
  • Има жар в редовете ти. Когато ги напишеш ги прочети и се опитай да разбереш дали това, което си написала отново и отново ще те вълнува. Просто предложение - не е мнение. Хубаво е да чета творби на млади хора. Радвам им се от сърце. Желая ти успех!

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...