Страх ме е. Страх ме е, че когато остарея ще съжалявам за начина, по който съм изживяла живота си. Че ще погледна назад и ще видя как отново и отново се самонаранявам. Задето не изядох достатъчно бисквитки, задето не отидох на онзи купон, задето не споделих чувствата си и не прекарах достатъчно време с любимите си хора. Искам да оставя следа в този свят, искам гласа ми да бъде чут и най-важното – искам да знам, че съм била щастлива.
Винаги са ми казвали ,,Животът е труден – свиквай с това“. И съм сигурна че повечето ще се съгласят с това. Но аз съм на друго мнение и то е, че не животът е труден, а ние сами го правим такъв. Демоните в главата ни са по-силни от ангелите ни и обикновено ги надвиват. Те пораждат страх, омраза и тъга в нас и започваме да се чувстваме слаби, сякаш нямаме контрол върху нищо. Край на това! Пламъкът в сърцето ми е тайното ми смъртоносно оръжие. Ще унищожа всичките тези демони, които смеят да застанат на пътя ми. Ще ги пратя да горят в ада. Ще науча ангелите си ...