Скъпи съпорталци. Живелите повече сред нас знаят, а останалите се досещат, че в живота провалите са по скоро правило. В този смисъл той е низ от провалени години. Когато за пръв път стигнах до този извод, дядо ми махна с ръка: "Не си го слагай присърце, що необръщани камъни има..." Оттогава обръщам. Какво мислите: Имане? Вълшебна пръчица? Пъппчива жаба, даже змия, изпобеляла тревица, мравуняци. Но аз цял живот обръщам. Баща ми и той. Дядо ми също...
Преди мнооого години, не знам как, попаднах на изложба на Софийските самодейни художници. Изложбата не помня, но половин век вече не мога да забравя книгата за впечатления. Едната от наградите беше за монахиня от Драгалевския манастир. Игуменката беше написала: "Дерзайте, братя самодейци! Нека с вярата Христова изгоним дяволите отвсякъде, та и от Съюза на художниците!" Другият награден беше мъж с Откровенски профил - поет певец и художник, поработващ като гол модел в Академията. Под влияние на високопланинска еуфория беше се рецензирал само ...