Новогодишно послание от Слав Кр. Коруба
Скъпи съпорталци. Живелите повече сред нас знаят, а останалите се досещат, че в живота провалите са по скоро правило. В този смисъл той е низ от провалени години. Когато за пръв път стигнах до този извод, дядо ми махна с ръка: "Не си го слагай присърце, що необръщани камъни има..." Оттогава обръщам. Какво мислите: Имане? Вълшебна пръчица? Пъппчива жаба, даже змия, изпобеляла тревица, мравуняци. Но аз цял живот обръщам. Баща ми и той. Дядо ми също...
Преди мнооого години, не знам как, попаднах на изложба на Софийските самодейни художници. Изложбата не помня, но половин век вече не мога да забравя книгата за впечатления. Едната от наградите беше за монахиня от Драгалевския манастир. Игуменката беше написала: "Дерзайте, братя самодейци! Нека с вярата Христова изгоним дяволите отвсякъде, та и от Съюза на художниците!" Другият награден беше мъж с Откровенски профил - поет певец и художник, поработващ като гол модел в Академията. Под влияние на високопланинска еуфория беше се рецензирал саморъчно:
Тези които довчера ти се присмиваха
и ти казваха,че си малко така
сега ти се усмихват
и те поздравяват със стискане на ръка!
В къщи с други очи те гледат децата:
Виж го ти нашият татко,
как правилно се е ориентирал
към пеенето, музиката и живописта!
Дори и жената маха с ръка:
По-добре така
отколкото да ходи по кръчми
или при някоя друга жена!
Да посрещнем прочие и да обърнем камък номер 2025!
Каквото и да пишем: кенефна поезия, старчески маразми или любовни вопли, да помним: По-добре така, отколкото... по така!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слав Коруба Всички права запазени
