Dec 29, 2009, 11:45 PM

Новогодишно поздравление

  Prose » Others
910 0 0
1 min reading

Скъпи приятели!

Ние с вас се познаваме задочно и то само чрез този сайт, който ни е предоставил възможността да публикуваме творбите си, да общуваме и обменяме мнения и виждания по различни въпроси от живота.

Творчеството ни е свързващото звено между нас. Щастлив съм и съм горд, че ми е предоставена възможността да общувам с творците на България, с хората на съвременната българска литература.

Позволете ми чистосърдечно и искрено да ви поздравя с настъпващите новогодишни празници, да ви пожелая весело прекарване, здраве, радости и щастие на вас и вашите близки през новата 2010 година и нови творчески успехи. Приемете от мен следния приятелски поздрав:

 

ПРИЯТЕЛИ

 

Аз пак приятелски открито

без грим, притворство и лъжа,

без лицемерие прикрито,

ви казвам свойто: „да и да”

 

И през пространствата ефирни

то е протегната ръка,

открити поздрави безспирни

за вас от моята душа.

 

Очи, говорещи без думи,

не крият никаква вражда

и нито подлост, нито глуми

на подла нечия душа.

 

О, не с мълчания зловещи

в безмълвни ледни пустоти,

а с устрем, с пориви горещи

на път към наш'те бъднини!

 

Не със съмнения горчиви

за бури и предателства

градят се истински красиви

човешките приятелства.

 

Приятелството претворява

мечтата в приказна мечта

и нашият разум прекроява

словата в бисерни слова.

 

А аз приятелски открито

отново казвам свойто: „да”,

без лицемерие прикрито

протягам дружеска ръка...

 

С уважение: Христо

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...