Поглеждам скоростомера. Двеста и четиридесет километра в час. Прекъснатата линия се движи напред. Окото се лъже, но съзнанието знае, че това е оптическа илюзия. Картината, която се вижда през предното стъкло е като от Междузвездни войни по времето на хипер скок. Едно непрестанно движение, което те успокоява. Но спокойствието е измамно. Следва го Вечния лагерен огън във ловните полета. Съзнанието разбира, че идва смъртта, но това го приспива, вместо да го изплаши. Четиристотинте немски коня в боксера зад мен не протестират особено. Пришпорени са до границата на възможностите им. Само дето не знаят, че и те скоро ще умрат.
Магистралата прави лек завой. Асфалтът ѝ е пресен. Амортисьорите поемат всяка вибрация и не усещам завоя. Активното окачване си заслужава всеки един от тридесетте бона. И то ще умре. Колата ми струваше двеста и петдесет хиляди, но не можах да си купя успокоение от изневярата ѝ. Сега я наказвам. Със смъртта си. И смъртта на всичките тия двеста и петдесет хиляди евро. За ...