Някои чудни цветове

          НЯКОИ ЧУДНИ ЦВЕТОВЕ

          В книгата „Някои чудни цветове” на Васил Тоциновски усетих, че това е самият автор – неговата чистота,   истинската неподправена красота и нежността на душата му – „да разговаря с вятъра, да си играе с птиците и с   малките бели корабчета от хартия.”        

           Васил Тоциновски не само е наблюдателен, той познава сладостта и   желанието на детето, поставя го в неловко-наивно положение, като го прави с много нежност и обич „па поискало да   изяде (не е за вярване, ама така поискало) един пълен кош грозде да изяде.” (Желание). С колко гальовност и умение   авторът разказва, че детето хем е малко, хем колко много иска да изяде. Васил Тоциновски познава също така   психиката и възможностите на детето, вижда средата в която живее и какво го вълнува, използва опита на възрастния,   или истината от живота в някои моменти, за да му подскаже какво може да се случи: „Къде ми изчезна молива,   гумата, домашните ми къде са? Къде ми е топлият шал? …” – пита детето. „Един ден ще изгубиш дори главата си” в   сладък акцент с народната поговорка му отговаря майката от „Две песни на едно дете.”

          В „Чудни неща” съвсем чисто и хитро детето от всичко си е взело по малко и си е криело в джобовете.  

          Децата нямат опита и знанията, защото още не са порасли, именно в тази невинност показват колко са крехки,   но пък желаят да направят нещо за себе си. Те още не са стигнали момента да мислят като големите и започват да се   карат и спорят „за кого от тях двамата слънцето се радва и свети.”

          Големи палавници са децата, обичат всичко да опитат и да видят. Докато набират опит от възрастните, те усещат   мисълта и мъдростта на всеки около тях – „Лице, уши, врат неуморно Мирко трие, какво чудо, какво чудо – днеска   той се мие.” (Черно и бяло).

         Васил Тоциновски успява да влезе в ролята на детето, умее да чете душата и мислите му и да го съпоставя с   възрастните хора. Той много добре е запознат с интересите му, умее да го провокира в игрива форма, знае от кой   момент да улови лудорията му и не само да я улови, а и да я облагороди. Авторът на книгата обича децата и ги   възприема такива, каквито са.

          Всяко нещо е свързал с доброто, с чистото и нравственото. Поставяйки се в ролята на детето, получава неговата   невинност и радост, защото както пише в „Пивка песен” „всеки ден от сутрин до вечер само детското сърце умее най-   хубавите тайни да ти довери.”

          Б.а. Рецензията е поместена в книгата „Някои чудни цветове” на професор д.ф.н. Васил Тоциновски от   Македония, излязла от печат в България през 2018 година, и в прозаичната ми книга „Палитра от бои” (2019 г.)

          Книгата е преведена от поетесата Романьола Мирославова.

          На 25.06.2019 г. Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев, Ловеч, направи творческа среща с автора на   книгата проф.д-р ф.н. Васил Тоциновски, а на 26.06.2019 г. той беше представен в Клуба на дейците на културата,   Ловеч