6.09.2020 г., 22:30  

Някои чудни цветове

1.6K 1 0
2 мин за четене

          НЯКОИ ЧУДНИ ЦВЕТОВЕ

 

          В книгата „Някои чудни цветове” на Васил Тоциновски усетих, че това е самият автор – неговата чистота,   истинската неподправена красота и нежността на душата му – „да разговаря с вятъра, да си играе с птиците и с   малките бели корабчета от хартия.”        

           Васил Тоциновски не само е наблюдателен, той познава сладостта и   желанието на детето, поставя го в неловко-наивно положение, като го прави с много нежност и обич „па поискало да   изяде (не е за вярване, ама така поискало) един пълен кош грозде да изяде.” (Желание). С колко гальовност и умение   авторът разказва, че детето хем е малко, хем колко много иска да изяде. Васил Тоциновски познава също така   психиката и възможностите на детето, вижда средата в която живее и какво го вълнува, използва опита на възрастния,   или истината от живота в някои моменти, за да му подскаже какво може да се случи: „Къде ми изчезна молива,   гумата, домашните ми къде са? Къде ми е топлият шал? …” – пита детето. „Един ден ще изгубиш дори главата си” в   сладък акцент с народната поговорка му отговаря майката от „Две песни на едно дете.”

          В „Чудни неща” съвсем чисто и хитро детето от всичко си е взело по малко и си е криело в джобовете.  

          Децата нямат опита и знанията, защото още не са порасли, именно в тази невинност показват колко са крехки,   но пък желаят да направят нещо за себе си. Те още не са стигнали момента да мислят като големите и започват да се   карат и спорят „за кого от тях двамата слънцето се радва и свети.”

          Големи палавници са децата, обичат всичко да опитат и да видят. Докато набират опит от възрастните, те усещат   мисълта и мъдростта на всеки около тях – „Лице, уши, врат неуморно Мирко трие, какво чудо, какво чудо – днеска   той се мие.” (Черно и бяло).

         Васил Тоциновски успява да влезе в ролята на детето, умее да чете душата и мислите му и да го съпоставя с   възрастните хора. Той много добре е запознат с интересите му, умее да го провокира в игрива форма, знае от кой   момент да улови лудорията му и не само да я улови, а и да я облагороди. Авторът на книгата обича децата и ги   възприема такива, каквито са.

          Всяко нещо е свързал с доброто, с чистото и нравственото. Поставяйки се в ролята на детето, получава неговата   невинност и радост, защото както пише в „Пивка песен” „всеки ден от сутрин до вечер само детското сърце умее най-   хубавите тайни да ти довери.”

 

          Б.а. Рецензията е поместена в книгата „Някои чудни цветове” на професор д.ф.н. Васил Тоциновски от   Македония, излязла от печат в България през 2018 година, и в прозаичната ми книга „Палитра от бои” (2019 г.)

          Книгата е преведена от поетесата Романьола Мирославова.

          На 25.06.2019 г. Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев, Ловеч, направи творческа среща с автора на   книгата проф.д-р ф.н. Васил Тоциновски, а на 26.06.2019 г. той беше представен в Клуба на дейците на културата,   Ловеч

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...