Няколко "бисерчета" от моите внуци
На гости съм на дъщеря ми за Коледа и Нова година в Англия. Внукът ми, на 16 години, знае български език, но шест годишната ми внучка разбира, но не го говори все още ... Причини много ...
И така...
Пълня сухи чушки в кухнята за Бъдни вечер. Влиза Кармен и казва (на английски) на майка си: Мамо, мирише ми на България." 😀🇧🇬
Тази сутрин дъщеря ми я пита: Кармен, какво ще закусваш? (изброява куп варианти) Кармен отговаря: Only Bulgarian sausage! (само български суджук, т.е. луканка)😀🍽
На връщане от училище дъщеря ми я пита:" Кармен, как мина денят ти?
Тя отговаря: Имах проблеми със Сайра.
Утре ще и дам последен шанс!😀😈
Питам я: Защо понякога си толкова добра, понякога си такава невъзможна сърдитка? Не подхожда на умно и красиво момиче като теб да се гневи така!
Тя: Ще положа повече усилия да си контролирам гнева.😀😇
Когато Андре (внукът ми) беше на 5 години, говорим по скайпа. След като не се бяхме чували цяла седмица, аз разказвам нещо надълго на дъщеря ми.
Андре беше търпелив, а накрая ми каза с типичния акцент: Бабо, ти само говориш, говориш, говориш..., аз не знам ти кога дишаш?😀🤣😂
И още един " бисер" от него. Татко ми беше достатъчно възрастен, обездвижен след счупване на крака и му носим всеки ден храна. Андре ме пита: Бабо, когато ти и дядо умрете, кой ще носи храна на дядо Петър?😀❤
Ето за това живея. И докато мога да дишам, ще посрещам и изпращам... И ще ги мисля.
© Даниела Виткова All rights reserved.
