Няколко много важни решения
2 min reading
Продължение:
Нямам идея кога точно се объркаха нещата. Изгубих контрол над нещата, ако изобщо може да се каже, че някога съм го притежавала. Тези рози, срещите, които той искаше - всичко си е имало логично обяснение. Никога не бях допускала мисълта, че той може да има чувства към мен, по очевидни причини. Джъстин ми разказа за това, че още от ученическите ни години е имал чувства към мен, но понеже аз не съм го допускала до себе си той е решил, че най-добрият начин да спечели вниманието ми е като ме дразни. Каза, че поне тогава съм му обръщала някакво внимание, макар и негативно... Когато го попитах защо чак сега ми казва всичко това, след няколкоминутно мълчание той отвърна: - Ако не тръгнеш след това, което искаш, никога няма да го получиш. Ако не се осмелиш да попиташ, отговорът винаги ще е "Не". Ако не направиш крачка напред, винаги ще си останеш на същото място!
Не знаех какво да отговоря, затова просто му казах, че ми е нужно време за да размисля. Днес излезе статията, която бях писала за списанието. Мислех, че това е нещото, което искам и че ще съм на върха на щастието, а вместо това седя и обмислям какво ще правя оттук нататък. Той каза, че заминава след два дни за родния си град, който е на хиляди километри от града, в който живея в момента. Каза ми, че иска да му дам шанс... Трябваше да направя няколко сложни избора. Първо, кое от двете да избера - работата, за която съм мечтала цял живот, или връзка с момчето, с което никога не съм се разбирала? Второ - има ли шанс да се получи нещо между нас и изобщо аз самата имам ли чувства към този човек?
В последните няколко дни усещам, че съм започнала да изпитвам нещо по-специално към него. Хората са казали: "Когато разбереш, че някой те харесва, ти също започваш да го харесваш макар и малко. Не за друго, а защото ти харесва да бъдеш харесван от някого." Дали е истина? Какво да правя?
С него се разбрахме да се видим утре. Тогава смятам да му кажа окончателното си решение, но имам чувството, че каквото и да избера, няма да съм напълно доволна от решението си. Не е лесно, когато трябва да избираш между две наистина важни неща. Особено когато трябва да избираш между любовта и мечтите си. Тогава изборът е повече от труден!
Нямам идея кога точно се объркаха нещата. Изгубих контрол над нещата, ако изобщо може да се каже, че някога съм го притежавала. Тези рози, срещите, които той искаше - всичко си е имало логично обяснение. Никога не бях допускала мисълта, че той може да има чувства към мен, по очевидни причини. Джъстин ми разказа за това, че още от ученическите ни години е имал чувства към мен, но понеже аз не съм го допускала до себе си той е решил, че най-добрият начин да спечели вниманието ми е като ме дразни. Каза, че поне тогава съм му обръщала някакво внимание, макар и негативно... Когато го попитах защо чак сега ми казва всичко това, след няколкоминутно мълчание той отвърна: - Ако не тръгнеш след това, което искаш, никога няма да го получиш. Ако не се осмелиш да попиташ, отговорът винаги ще е "Не". Ако не направиш крачка напред, винаги ще си останеш на същото място!
Не знаех какво да отговоря, затова просто му казах, че ми е нужно време за да размисля. Днес излезе статията, която бях писала за списанието. Мислех, че това е нещото, което искам и че ще съм на върха на щастието, а вместо това седя и обмислям какво ще правя оттук нататък. Той каза, че заминава след два дни за родния си град, който е на хиляди километри от града, в който живея в момента. Каза ми, че иска да му дам шанс... Трябваше да направя няколко сложни избора. Първо, кое от двете да избера - работата, за която съм мечтала цял живот, или връзка с момчето, с което никога не съм се разбирала? Второ - има ли шанс да се получи нещо между нас и изобщо аз самата имам ли чувства към този човек?
В последните няколко дни усещам, че съм започнала да изпитвам нещо по-специално към него. Хората са казали: "Когато разбереш, че някой те харесва, ти също започваш да го харесваш макар и малко. Не за друго, а защото ти харесва да бъдеш харесван от някого." Дали е истина? Какво да правя?
С него се разбрахме да се видим утре. Тогава смятам да му кажа окончателното си решение, но имам чувството, че каквото и да избера, няма да съм напълно доволна от решението си. Не е лесно, когато трябва да избираш между две наистина важни неща. Особено когато трябва да избираш между любовта и мечтите си. Тогава изборът е повече от труден!
© Мария Костадинова All rights reserved.
