Няма да плача...!!!...(втора част)

...
 

           - А наказанието е да разбереш труда на тази бедна женица, която не притежава твоя свободен дух. - Веднъж в седмицата, трябва да ходиш в дома и и да се грижиш за цветята и...

             - Но, отче...

            - Никакво отче, никакво отче...!Следващия път да си помислиш малко преди  да лудуваш и след време нищо чудно, самата г-жа Антония да ти дава от цветята и… работата ти започва от днес.Хайде върви с божията благословия, простен си... В името на Отца и Сина и Светия дух, Амин!

  15мин по късно, след като прекрачи прага на г-жа Антония, нашият Александър срещна любовта в очите на Лусия, внучката на една ужасна г-жа..., а няколко часа по късно, той бързаше да се прибере у дома при баба си, а след като го направи веднага, щом дръпна резето на вратата, той прегърна баба си с думите:

                     -Скъпа бабо Саломе, имам огромната радост да ви споделя, че обичания ви внук най-накрая откри любовта...!

  Няколко седмици по късно, обаче цялата тази илюзия, мечта, надежда, открити от Алекс в очите на своята любима Лусия, бяха съкрушени от нейното отхвърляне и несподелеността, която тя му показваше при всеки един негов опит, жест за ухажване и сближаване...Това обаче, въпреки че уби всичките му надежди за любовта, определено не успя да убие неговия силен дух и желанието му някой ден да продължи.Във една от  песните си, той пееше:

- Предполагам роден съм късметлия,

защото въпреки всичките си нещастия

се чувствам благодарен,

щастлив и свободен…Отсъствието

на татко не ме убива, а ме прави по- силен,

греховете на мама, няма да ги съдя,

защото я обичам…

Моля се за вашия покой и мир…

Дано се чувствате... щастливи и горди

със сина... който имате...

За всичко си има причина,

очите ми не могат да плачат,

но ви уверявам, душата ми ридаее, ридаее...

очите ми обаче не слушат и тя разбира,

че болката трябва да победи

със смях и малко лудост...

Някои казват... че във мен живее дявол,

други - че съм ангел,

но аз се определям за късметлия...

В името на живота те призовавам теб и теб, и теб,

не плачи, никога ти, освен ако не е от щастие...

И въпреки че... не искам да плача, от радост дори

бих приел плача за част от моята житейска орисия,

но засега не, не, не, не на сълзите...не на сълзете,

аз, зова те, погледни отвъд болката си,

където ангели танцуват...не ги ли виждаш...

да пеят… във въздуха...

Влюбих се в жена, на име Лусия,

която изглежда... не споделя любовта ми,

но отново не мога да заплача,

очите не слушат, защото искат да се боря...

Тайно се надявам да заслужа любовта и някой ден,

но дори и да не стане, знам че тя няма да ме забрави...

Погледни отвъд болката си,

където ангели танцуват... не ги ли виждаш...

да пеят… във въздуха...

красив живот ме чака

и дотогава няма смисъл да плача...

Скъпата ми баба ще оздравее и ще се спаси,

защото вярвам силно в Бога...

И защото знае тя, че трябва да е силна...

И любовта ми някой ден да посрещне...

Погледни отвъд болката си,

където ангели танцуват... не ги ли виждаш...

да пеят… във въздуха...

  Това беше последната песен, която нашият Александър пееше всяка вечер и която винаги присъстваше във репертоара му... Тази вечер обаче, човекът , когото той смяташе за най- далечен, чу и усети песента му:

                  - Обичам те, Алекс… пазителю мой, обичам те, ангеле мой... обичам те – цяла нощ повтаряше Лусия...

   Няколко месеца по късно любимата песен на Алекс гласеше:

- Красив живот ме чака

и дотогава няма смисъл да плача...

Скъпата ми баба ще оздравее и ще се спаси,

защото вярвам силно в Бога...

И защото знае  тя, че трябва да е силна...

И любовта ми някой ден да посрещне...

Погледни отвъд болката ти,

където ангели танцуват... не ги ли виждаш...

да пеят... във въздуха...

И ето че дочаках да се оженя за своята любима,

а при една неочаквана треска дори,

успях да прегърна и своята майка...

Успях да погледна отвъд болката си,

където ангели танцуват и успях да ги видя:

как нежно ми пеят... виждаш ги и ти.., нали...

плачеш... а покрай теб, плача и аз...

плача от радост,

но никога не ще приема болката в сълзите...

За нея няма да плача, кълна се, Господи...

Няма да плача...!!!...


                                                                                        Бди над мен!