НЯМА  ДА ТЕ ЗАБРАВЯ,  ЕГИПЕТ!/вълнения отпреди пет години/години

Време е да напиша какво беше и е за мене това пътуване до Египет, какви чувства и вълнения пробуди в мене, какви незабравими впечатления, какви въпроси зададе, на които едва ли някога ще мога да си отговоря...

Първо, всичко е неописуемо, не може да се пресъздаде впечатлението, като че ли пристъпваш в другопланетен , съвсем странен свят, може би в друг Космос. В мига, когато дванадесет човека не можем да обхванем една  огромна колона, а в капителите блести слънцето- могъщият бог Амон Ра , когато ехото от шепота ни заглъхва в кладенеца- ниломер, според нивото на който се определял данъкът на земеделците, когато някой разхожда любовта на живота си в лодка по Нил , цялата в разноцветни светлини, на фона на любовни песни от страната и химна на безсмъртната любов от "Титаник"...Когато вятърът плющи в платното на фелуката, умело управлявано от стройни , източени нубийски младежи, а на несигурната дъска на сърфа приближават две момчета на около дванадесет години и пеят"Макарена"...Всичко е толкова друго и истинско като спокойните и търпеливи тъмнооки хора, които дълго се сбогуват с близките си на гарата и не се дразнят от заблудената чужденка с огромен куфар, която търси мястото си в съвсем друг вагон...Огромното количество обработено злато в залата на Тутанкамон навява мисли и сравнения със златото от Варненския некропол. Кой е научил тия древни майстори, откъде са долетели странните им богове с глави на зверове и птици, защо тук са решили да предадат знанията си? Защо са избрали пясъците и скалите, за да създадат от тях монументално изкуство? Какво са ни оставили като знание и защо тайните и загадките са много повече и по-неразгадаеми? И как така са наситили цялата египетска земя с гробници, бариелефи, сфинксове с лица на фараони и опасни властни жени...Толкова гъсто и компактно е наследството им, че където и да копнеш, стигаш до нещо вълнуващо и екзотично...също като в моя град, в моята страна...Въпреки множеството мародери и псевдоучени, все още има останали неразкрити съкровища.
 

Няма да те забравя, Египет! Няма да те напусна никога!

Част от мене остана заровена в пясъците на Саккара, заключена в гробницата на Хатшепсут, рее се с вятъра над тихата и мъдра вода, част от мене потъна в дълбокия тъмен поглед на случаен местен мъж...Да, така е, защото , без да знам, пих нилска вода с кафето и чая и според египетската поговорка, съм завинаги свързана с тая земя...Не мога да предам усещането, че пристъпвам в другопланетен свят, в друго измерение, толкова странна и първично символична е тая цивилизация, толкова неизбродна и непознаваема в целостта си, толкова основополагаща за целия свят...
И когато лодката се плъзгаше, хванала вятъра в платното си, имах чувството , че плавам към вечността и смъртта, която е друг живот, нямах воля да се откъсна от това внушение, да се събудя в прозаичната си туристическа същност...
И какво съм аз, в крайна сметка? Една романтична европейка, която скоро ще се завърне в студената си страна, където хората имат руси и кестеняви коси и те гледат със сини или зелени очи, но дали всичко ще е като преди? Едва ли, Египет не може да се преживее, не може да се забрави, той остава завинаги, дори и съвременния му облик с предизборни плакати, мръсни улици, сред които се движат прилично облечени чисти мъже и забулени и забрадени жени, усмихнати деца в ученически униформи, свободно препускащи по платното коне, котки, които не се боят от хората...

Няма да те забравя, Египет! Няма да те напусна никога!
Ти не можеш да бъдеш просто оставен настрана, не можеш да бъдеш засенчен от други спомени. Ти си първичният, основен камък на цивилизацията, частици от който са разпръснати по целия свят . Колкото и артефакти да са откраднати, ти винаги ще радваш откривателите с нещо ново и непознато. А те ще четат йероглифите по камъните както нашият гид Рами, доктор по египтология, владеещ седем езика, освен древноегипетския, който ни пееше коптски църковни псалми и любовни песни...

Ще се връщам към тебе мислено ,докато не дойде времето да се кача отново на лодката към отвъдното,този път завинаги....