Навън дъждът продължаваше да вали като из ведро и изглежда скоро нямаше намерения да спре. Двамата с Бекс довършвахме порциите си, докато междувременно си говорехме.
‒‒ Боже, омлетът наистина е много вкусен. Сервитьорката е голяма идиотка, но поне не ни излъга.
‒‒ Не излъга мен. Теб като нищо щеше да те преметне.
‒‒ Само да беше опитала.
‒‒ Боже, колко си бойна.
‒‒ Така си е. – Бекс продължаваше да се тъпче. Човек да се чуди как побира всичката тази хвана в крехкото си телце.
‒‒ Между другото, докато бяхме на плажа, те попитах нещо, но ти така и не ми отговори.
‒‒ Така ли? Какво ме попита? – дори и въпросите ми не можеха да я откъснат от яденето.
‒‒ Как ме намери? И по-важното как се измъкна от ареста?
‒‒ О, това ли? Макс дойде и ми плати гаранцията.
‒‒ Колко хубаво. Значи и приятелите ти вече са на свобода, така ли?
‒‒ Не, не са. Още са в ареста. Макс плати само моята гаранция. ...