О, времена

   О, времена! Няма ги великите философи! Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят на готово. Тръгват след някого и не мислят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най- верния път. Нали делата говорят за даден човек? А кой да ти мисли за това! Карат я по бързата процедура. Казали за този, че е такъв и юруш. Води те по кривия път и ти вървиш след него. Всичко започва от първото стъпало и върви нагоре. Има една последователност на нещата. Раждане, прохождане, проговаряне, развитие, учение, опитност, вечна борба между злото и доброто, избирателност, разцвет, или падение, и напред във времето, до безкрая. И всичко е уроци, които ни учат как да се усъвършенствуваме, за да получим оценка за духовен интелект, но чрез натрупване на опит. Опитът се черпи от живота, чрез учението и уроците, които ни се предават от много учители. Учителите са хората около нас, а учението са нашите  действия. Безброй неща стават около нас. Много действия и картини наблюдаваме около себе си. На едните се възхищаваме, от другите се разочароваме. Но все пак всяко нещо има своето значение. То е нашият път, който трябва да извървим. От наблюдението идва анализирането, а от него се черпят знания. Това е един кръговрат без начало и край. И всичко е една вечност, една неизчерпаема истина, която прокарва път към вечното колело на Живота. А нейната обединяваща единица е Любовта.

    Чувствам присъствието на Учителя  до себе си. Мисълта ми тече като изворна вода и се насочва съм Исус. Чувам думите Му като шепот.

- Ако искаш да узнаеш що е Любов, премини през Ада! Хвърли се в тихите води на скръбта, пречисти очите си със сълзи, опознай себе си, за да опознаеш другите и тогава прегърни нежността и силата на Любовта. Тя е тази, която гради нови светове. Преминава през хиляди прегради, за да победи недоверието и да възтържествува в името на Доброто.

- Какво е според теб, Учителю, Добро?

- То е истината да даваш Любов на другите. Да им подадеш приятелска ръка, за да им помогнеш в тежкото за тях бреме. Да им премахнеш болката, страданието и скръбта. Да ги утешиш, когато им е най-тежко. Да ги нахраниш, когато са гладни. Да ги подслониш, когато имат нужда от това. Прави добро, за да намериш добро! Дай, за да ти бъде дадено!

Следва