Обичам го...
Вече му казах ,,Обичам те!”. От доста време се питам дали е така. И знаеш ли, всеки път, щом се запитам, отговорът е ,,ДА! Обичам го!”
Обичам го, когато се радва на странностите ми. Обичам го, когато ми обяснява нещо и вижда, че го разбирам. Обичам го! Обичам го! Обичам очите му, косата му, ръцете му, докосването на устните му!
До него се случва почти винаги... НЕ! Всъщност винаги! да се чувствам
жива,
цяла,
защитена,
АЗ!... <--- и за това го обичам
Обичам го, когато знае какво да направи (винаги!!!). Обичам го!
Обичам начина, по който изразява себе си!... Обичам гласа му... Обичам го, когато е нежен и внимателен! Обичам го, заради музиката.
Обичам го, защото всеки път, когато го видя, в мен се разлива онова чувство, онзи трепет.
Обичам го, когато мълчи... Обичам го, защото не го е страх от мнението на другите. Обичам го, защото всяка минута с него ме учи на нещо. Обичам го, защото знам, че иска да е до мен.
Обичам го, когато е объркан, когато е сериозен. Обичам го, когато прилича на дете. Обичам го, защото в него намирам част от самата мен, обичам го, защото е така различен от мен.
Обичам го, когато ме гледа, когато ме целува, когато ме е прегърнал... Обичам го, защото винаги мога да отпусна глава на рамото му. Обичам го! Обичам начина, по който вплита пръсти в моите.
Обичам го, когато се почесва по главата и ме поглежда. Обичам го – да ми се усмихва по онзи негов начин – физиономията му на задоволство. Обичам го, когато иронизира нещата.
Обичам го, защото ме кара да се смея! Обичам го, защото е себе си пред мен. Обичам го! Обичам го, когато ми казва ,,Липсваш ми...” Обичам го, защото, когато ме докосва, цялата настръхвам.
Обичам го! Обичам го! Обичам го!
И това чувство е по-силно от мен... и за това го обичам. Обичам го, защото чрез него откривам нови и нови изживявания. Обичам го!
Обичам го, защото е ТОЙ!
- 19.08.2010
P.S. Обичам го, когато, запалил цигара, вдига поглед нагоре към небето и издишва дима... Обичам тази гледка!
© Мариела All rights reserved.
