Обичам те, мило!
Обичам те, мило!
Събуждам се като петгодишно дете, готова за подвизи. А, нещо не ми мирише на кафе, пък аз нали съм свикнала даже да ми се поднася в леглото. Какво става?
- - Скъпи, къде ми е кафенцето?
- - Съжалявам, но не съм спал цяла нощ. Всичко ме болеше, вдигнах и висока температура. Мислех да те събудя, да ми дадеш нещо да пия, но ти така сладко спеше. Сега отивам на лекар.
Направих си сама кафе. Той как го прави, но това не ми беше сладко.
Прибра се и полегна на дивана.
- - Моля те, направи ми чай, да си изпия лекарствата.
Направих му аз чай и след малко той заспа. Завих го, може да е всичко, ама съм човек, какво като не ми е направил кафе. Повъртях се малко из кухнята, стана ми скучно. Няма кой да ми чете вестник, няма хляб, няма нищо за ядене. Трябва да се готви. Милото като стане, трябва нещо да хапне, за да ми оздравее по-бързо. Ще му приготвя пилешка супичка, така приятно ми стана като каза, че не ме е събудил, защото съм спала сладко. Той може би ме обича?! Нищо чудно, я как мило се държи с мен, въпреки че аз само му мърморя.
Сресах се, накиприх се и айде до магазина. Да не забравя хляб, я и едно пиленце, я доматки и сиренце и така две торби. Как го мъкнат това мъжете, много тежи?! Докато сготвя, докато нарежа салатка и то денят минал. Мале как бързо лети времето! И съм толкова уморена. Днес ми беше най-кошмарният ден. Не, няма да говоря така, че като гледам по цял ден филми и в последния, който гледах, главната героиня висеше на една скала и се опитваше с последни сили да се изкачи на върха и каза: От това по-лошо няма! И тогава заваля пороен дъжд. Така че, à кажеш, че по-лошо няма и някой отгоре веднага се погрижва да ти покаже, че има още куп възможности. Просто ми беше тежък ден и толкова. Ох, я да надникна милото дали се е наспало. Ще му сервирам в леглото, както той прави всеки ден, нищо няма да ми стане да го направя веднъж. Пък и той заслужава. Един ден ме остави сама да се оправям и... Вече искам да е здрав. Аз май го обичам, сега го разбрах. Дали да му го кажа или... като оздравее, щото сега и без това не му е добре. Като ме чуе какви ги говоря, няма да повярва, ще помисли, че е от температурата. Трябва да му го кажа. Ама и аз съм една!
- - Мило, няма хляб! - и милото лети.
- - Мило, хубаво си сготвил, ама няма никакви зеленчуци. - и милото тича до пазара и щом се забави, аз даже му викам. - Къде ходи до сега, ти как ги мислиш тия работи, аз докога да те чакам?!
- - Исках да избера специално за теб...
- - Специално, като че ли само аз ще ям, я моля ти се, не ми се прави!
Защо все му мърморя, защо, каквото и да направи, аз все не съм доволна?! Защо трябваше да се разболее, за да го оценя? Не, твърдо съм решила да му кажа, че го обичам, ама като оздравее. Дано утре му няма нищо, че направо не знам как ще се оправя.
Цял ден се грижа за него, сервирам му, отсервирам му, само да не се оправи и утре не е здрав, такъв... Ще се направя на болна и ще легна до него. То пък като легна... Ами да, тъкмо тогава ще му кажа и че го обичам и така... Най-накрая измислих как да му го кажа, че да не получи удар милият. Да ми е жив и здрав! Ей, без него съм за никъде, това няма да му го казвам!
© Светлана Лажова All rights reserved.
