Обичам те, мило!
Обичам те, мило!
Събуждам се като петгодишно дете, готова за подвизи. А, нещо не ми мирише на кафе, пък аз нали съм свикнала даже да ми се поднася в леглото. Какво става?
- - Скъпи, къде ми е кафенцето?
- - Съжалявам, но не съм спал цяла нощ. Всичко ме болеше, вдигнах и висока температура. Мислех да те събудя, да ми дадеш нещо да пия, но ти така сладко спеше. Сега отивам на лекар.
Направих си сама кафе. Той как го прави, но това не ми беше сладко.
Прибра се и полегна на дивана.
- - Моля те, направи ми чай, да си изпия лекарствата.
Направих му аз чай и след малко той заспа. Завих го, може да е всичко, ама съм човек, какво като не ми е направил кафе. Повъртях се малко из кухнята, стана ми скучно. Няма кой да ми чете вестник, няма хляб, няма нищо за ядене. Трябва да се готви. Милото като стане, трябва нещо да хапне, за да ми оздравее по-бързо. Ще му приготвя пилешка супичка, така приятно ми стана като каза, че не ме е събудил, защото съм спала сладко. Той може би ме обича?! Нищо чудно, я как мило се държи с мен, въпреки че аз само му мърморя.
Сресах се, накиприх се и айде до магазина. Да не забравя хляб, я и едно пиленце, я доматки и сиренце и така две торби. Как го мъкнат това мъжете, много тежи?! Докато сготвя, докато нарежа салатка и то денят минал. Мале как бързо лети времето! И съм толкова уморена. Днес ми беше най-кошмарният ден. Не, няма да говоря така, че като гледам по цял ден филми и в последния, който гледах, главната героиня висеше на една скала и се опитваше с последни сили да се изкачи на върха и каза: От това по-лошо няма! И тогава заваля пороен дъжд. Така че, à кажеш, че по-лошо няма и някой отгоре веднага се погрижва да ти покаже, че има още куп възможности. Просто ми беше тежък ден и толкова. Ох, я да надникна милото дали се е наспало. Ще му сервирам в леглото, както той прави всеки ден, нищо няма да ми стане да го направя веднъж. Пък и той заслужава. Един ден ме остави сама да се оправям и... Вече искам да е здрав. Аз май го обичам, сега го разбрах. Дали да му го кажа или... като оздравее, щото сега и без това не му е добре. Като ме чуе какви ги говоря, няма да повярва, ще помисли, че е от температурата. Трябва да му го кажа. Ама и аз съм една!
- - Мило, няма хляб! - и милото лети.
- - Мило, хубаво си сготвил, ама няма никакви зеленчуци. - и милото тича до пазара и щом се забави, аз даже му викам. - Къде ходи до сега, ти как ги мислиш тия работи, аз докога да те чакам?!
- - Исках да избера специално за теб...
- - Специално, като че ли само аз ще ям, я моля ти се, не ми се прави!
Защо все му мърморя, защо, каквото и да направи, аз все не съм доволна?! Защо трябваше да се разболее, за да го оценя? Не, твърдо съм решила да му кажа, че го обичам, ама като оздравее. Дано утре му няма нищо, че направо не знам как ще се оправя.
Цял ден се грижа за него, сервирам му, отсервирам му, само да не се оправи и утре не е здрав, такъв... Ще се направя на болна и ще легна до него. То пък като легна... Ами да, тъкмо тогава ще му кажа и че го обичам и така... Най-накрая измислих как да му го кажа, че да не получи удар милият. Да ми е жив и здрав! Ей, без него съм за никъде, това няма да му го казвам!
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Стига с това "внимавай", вече съм на вълна "както дойде в суматохата". Абе, правя се на много главна, ама не дръж на тия неща! Не ми обръщай впечатление, абе прави каквото си искаш, айде от мен да мине!!!
-
Около меда се въртят и много пчели. Внимавай!
-
И аз съм чувала, че медът много помага, особено когато намажеш с него...Не не филията, а...Марко, друг път ще ти разкажа, че отивам за мед, мерси, че ме подсети!!!
-
Милото ми то, бе! И аз ще взема да се разболея, малко да ме поглези жена ми.Да ме пита:
- Мило, искаш ли чай?
- Да - ще отговоря с пресипнал глас.
- Иди си направи, горе в шкафа е - ще ми каже с медено гласче.
Медът помага при настинка.
-
Мило...И аз те обичам! Нещо прекъсва...Дарче ти ли си?! Нещо става преплитане по трасето. Какъв петел бе?! Замислен...а единствен, разбирам. Пази го, не не го искам, че при мен кой ще го храни? Да, иначе го обичам и него, душичка. Дарче, ама ти коя Дарче беше, тая с Ангелчето или тая с Дяволчето?! А... тая добрата, сетих се. Е, как коя Светла , па ти? Тая дето 90-60-90. Не ме ли запомни, това ми е мобилния, ти що ме търсиш по стационарния?
-
Благодаря на va6ta-lelq (Диреоставаща Епилация) за милите думи!
Римпо, мислиш ли, че ме обича?! Все ми се струва, че се преструва. Може би, щото чакам наследство, а?! Или щото има рима, аха?! -
Божееееееее.......аз ако бях на "милото" отдавна да съм избягал!!! Кво е туй мърморене, кво е туй чудо???? Ами да.....явно те обича човекът!!! Поздрави
-
Ведро и изчистено, прекрасное..много ми хареса.
Поздрави и успех
-
Таня, Поли, благодаря ви, усмихнахте ме!!!
-
Честит празник, Светле!
Да ти е живо и здраво милото и много да те слуша!
А то много да го обичаш!
Прегръдки от мен!* -
Усмихна ми деня!Честит Празник, Светлана!
-
Весела, благодаря! Усмивки и за теб...след разлистването. Дано и мен ме разлистят...довечера. С това разлистване, така ме зариби, ама дай Боже всекиму!!!
-
Ах, Ева Адамова! Много хубаво име...и коментар!!! Петинко, динозавърчето ми оздравя и аз започнах да му мър...Не, не да му мърморя, а му мъркам. Но все не го докарвам на котенце, получава ми се като на лъвица, готова да го изяде. Защо така?! А по повод другото - една позната се хвалела на мъжа й колко му е голям, ама така и не разбрах коефициента на интелигентност ли, що ли? И най-добрата й приятелка й го отнела. Георги, много МИЛО, аз ти благодаря! Галка, кой му дава чак пък да се възгордява?! Аз го държа две педи над земята, щото а е стъпил, а ме е напуснал. Милооооооооооо, обърках се...така де... Ице, как ми липсваше!!! Кога ще пием кафе? Само ти ще ме рзсъниш! Магдаленче, когато накарам някого да се усмихне, съм много щастлива! А щом е за теб!!! Петя, това исках да кажа! Колко му трябва на човек - две топли думи. Хубавите неща в живота трябва да знаем, че не са ни даденост, а да си ги пазим и ценим! Ани, добре че не чувам, иначе...нямаше да се говори с мен! Весела, аз ще ти го дам, щото не съм стисната, ама като те знам...Май ще ми го върнеш разглобен, ако не на части. Но к'во ми пука. При теб съм сигурна, че след гладенето следва дискотека, после не ми се мисли. Стискам му палци на милото, не на теб! Светослава, благодаря ти!!!
-
Много ми хареса
-
Абе тук съм ама нещо не ми се остроумничи, та само да кажа, че без теб съм за никъде, пък той направо не ми се мисли...само дано не ме чуеш, че много ще навириш нос
-
Ако не показваме на хората,че ни е грижа за тях ще съжаляваме,когато те си отидат от живота ни!
-
липсваха ми твоите светли истории...накара ме да се усмихна...с обич, Светлинка.
-
Светле, и аз правя хубаво кафенце, и пазарувам, и гладя(това и на голо го мога)
Само за готвенето ми е по-малък репертоара, ама ще го накъдрим някак.
Офертата е валидна още -
Уникална си!!!
Кажи му,че без него....,ама да не се възгордее,че тогава кой ще сервира кафе?Дано само по-бързо оздравее....
Поздрав и прегръдка,мила!!! -
Хихи*!
Отстреля ме от раз!
Аз от кога съм навита на такова "мило", ама... а де, де го?
Тооо, да знайш, къткай си го, че те-такива като него, са като динозаврите - изчезна ли са! И е явно - ти и някои други дами сте успели да си ги скътате така, че даже и изследователите не са разбрали за съществуването на тези единици "елементи"!
Тъй че... не се хвали много, много!
Щото някоя ще ти го лепне! -
Мило , Светле ,много добре се е получило!Ние еманципирани ли сме или да!Целувки!
-
Майче, много ти благодаря!Приятел в нужда се познава! В този тежък за мен момент, твоето мило ще ми дойде добре, защото за мен той е чуждо все пак. Да не ти се налага, ама ако нещо, разчитай на мен, благодаря ти!!!
-
милата ми тя... как ще издържиш - не ми се мисли. дано по-скоро оздравее милото, че не те виждам... то и маникюрът ти ще се счупи, и изгладените дрехи ще свършат, кожата на ръцете ти ще гъбяса от миенето на чинии... малииии, жива за ожалване си. освен да ти пратя мойто мило, пък твойто като оздравее - ще имаш да ми връщаш
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
