Минаха месеци, а защо името ти стои на тавана още?
Защо като всичко от любов правих ти помисли, че те купувам?
Странно как момичето намерих, което години мечтаех.
Вечер като спеше, те гледах и те пазих от лошото.
Жалко, че от голямата радост убих любовта.
Грешките допуснах, обичам те до полуда.
Когато те погледна отстрани, без да разбереш, момиче, аз плача
едновременно от сълзи и радост и сърцето се събуди отново.
Но не осъзнах как тя ме облада и в луд ме превърна.
Момиче, досега не те забравих и продължих да те обичам,
едва ли и след месеци ще те забравя.
Сърцето на клада ще изгоря, чувствата да унищожа. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up