Имам чувството, че всички слаби поети и писатели на света са започвали някое свое произведение или писмо с „Обичам те... Обичам твоите... (примерно „очи“) и после... тралала, тралала“... За момент и на мен ми се прииска да започна така този текст, тривиално, по най-лесния начин. Но понеже съм нелишена от суета, усетих, че не мога да напиша просто „Обичам те“, защото ми се струва, че подобно начало би показало непростима липса на оригиналност. Тревожи ме, признавам, и простичкото наблюдение, че често след „Обичам те“ няма какво друго да се каже, нито да се напише! Навярно след този израз, би трябвало да следват действия. Или пък пълно мълчание!
Що се отнася до мен, онова, което мога да напиша по темата „Обичам те“ - е само описание на реалността!
„Обичам те“ казвам понякога през деня и той ми отговаря със същото. „Обичам те“ е израз, част от нашия общ живот в много по-голяма степен, отколкото извор на литературно вдъхновение. Израз - обръщение за случаите, когато за пореден път сме отда ...