Това не беше вълнуващо признание в любов.Нито пък беше потвърждение за любов. Не беше и изтъркано от употреба обръщение в уверение на топли чувства към някого. Това беше най-обикновен надпис в ярко червено, щампован върху хубава химикалка. Всъщност до последно не я забелязвах, докато прибирах едно-друго , след среща с читатели.Бях говорил за изкуството, за вълненията от художественото слово, за неща, които бях повтарял много пъти и отново преживявах.Забелязвах , че слушателите проявяват интерес, задават въпроси. Помислих си , че съм се харесал на присъстващите и това ме радваше.
Взех химикалката и сърцето ми трепна. Върнах лентата и си спомних, че на първата маса пред мен стояха две хубави момичета.. Червеният , вълнуващ надпис върху химикалката, сякаш вибрираше предизвикателно и навяваше приятни мисли.Не си въобразявах , че съм предизвикал влюбване от пръв поглед, но въпреки това в тялото ми плъзна приятна топлина. Скътах с треперещи ръце странното послание в чантата, сякаш се опасява ...