Това не беше вълнуващо признание в любов.Нито пък беше потвърждение за любов. Не беше и изтъркано от употреба обръщение в уверение на топли чувства към някого. Това беше най-обикновен надпис в ярко червено, щампован върху хубава химикалка. Всъщност до последно не я забелязвах, докато прибирах едно-друго , след среща с читатели.Бях говорил за изкуството, за вълненията от художественото слово, за неща, които бях повтарял много пъти и отново преживявах.Забелязвах , че слушателите проявяват интерес, задават въпроси. Помислих си , че съм се харесал на присъстващите и това ме радваше.

    Взех химикалката и сърцето ми трепна. Върнах лентата и си спомних, че на първата маса пред мен стояха две хубави момичета.. Червеният , вълнуващ надпис върху химикалката, сякаш вибрираше предизвикателно и навяваше приятни мисли.Не си въобразявах , че съм предизвикал влюбване от пръв поглед, но въпреки това в тялото ми плъзна приятна топлина. Скътах с треперещи ръце странното послание в чантата, сякаш се опасявах да не излезе наяве някаква съкровена тайна.

    Помъчих си да си спомня как изглеждаха младите жени от първата маса. Младостта е винаги красива и обещаваща - казах си, но коя от двете си беше "забравила " химикалката на моята маса? Как тъй тази обикновена химикалка се беше превърнала в необикновен източник на дискретно и вълнуващо послание? Вкъщи я поех внимателно и за стотен път препрочетох надписа. Стори ми се , че опари пръстите ми. После грижливо я скрих между книгите като скъп и рядък подарък от влюбена в мен млада дама, с която тепърва предстоят приятни срещи.Съвсем се преобразих. Стараех се да не забележат в къщи промяната. За каквото и да се говореше, в подсъзнанието ми издайнически звънтеше тайната - сладка и страшна.Нощем  сънувах, че стоим мълчаливо със загадъчната жена на запалени свещи. Те блещукат в сумрака на гаснещия ден, в камината дървата догарят, блюдата стоят недокоснати, а шотландското уиски още пари в гърлата...

    Минаха дни работата ме погълна, но прибирайки се, първо поглеждах към скритото място, където червеният надпис таеше своята тайна и подхранваше надеждата за очаквана любов.

     В един слънчеви многообещаващ ден ме спря на улицата с хиляди извинения една прекрасна млада жена. Сърцето ми лудо запрескача, а гърдите ми едвам го задържаха, за да не изскочи.Почервеняла от неудобство и притеснение ме попита, забила очи в земята, дали не съм намирал една химикалка с червен надпис. На онази писателска среща сякаш потънала вдън земя, а била много , много скъп спомен от приятеля и , с който се обичали...