JordanKalaykov

49 results

Надежда 🇧🇬

Надежда беше възпитана в пиетет към културата и в страх от Бога и грехопадението. С времето вътрешната нагласа, ценностите, които изповядваше, въпреки артистичното поведение и закачливостта, придадоха на израза и недостъпност. Изглеждаше дръпната, понякога дори високомерна - изцяло отнесена в своя с ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Prose » Short stories
612 1

На другия край 🇧🇬

Мефисто - лукавият, коварният е седнал отсреща и брои залъците...Мефисто е треньорът, когото поколения гимнастички помнеха все такъв - нито млад, нито остаряващ. Набит, малко недодялан, понякога брутален, влюбен до полуда в гимнастиката. Казват, че някога обичал да си тананика известната ария на Меф ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Prose » Short stories
1.1K 1 3

Извънземните от уличката между двете преки 🇧🇬

Аз съм пришълецът, който идва от София отвреме-навреме за разнообразие и на разходка.Той е съседът, който от години ежедневно крета по нашата уличка между двете преки. И той прави своята разходка- упорито и неизменно. Хванал с две ръце бастун, мъчително премества крак след крак, ден след ден - годин ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Prose » Short stories
608

За лошотията 🇧🇬

Дистанцирам се от лошото, опитвам се да не го задържам в мисълта, да не се тревожа, но въпреки това, понякога усещам дъно, загубил съм равновесие.Случва се, когато възторгът от постигнатото отглъхва. Вълната е друга, квантите на енергията не откриват посоката, загубвам опора. Знам го , но понякога с ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Essays » Personal
1K

Виртуална любов 🇧🇬

Той усети, че да се скрие в мрежата, е удобно и безопасно. Разбра бързо, че там всяка грешка е поправима.Можеш да пренебрегнеш нечие мнение, без някой да се вглежда в лицето ти, да изтриеш каквото си искаш, да си неуморен да създаваш връзки, които обявяваш за приятелства, да измисляш един живот, кой ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Prose » Short stories
791

Да си отговорен и безотговорен, доколко е еднакво? 🇧🇬

В заглавието има провокация под формата на въпрос. На пръв поглед понятията се изключват взаимно и по логика , и по смисъл. Според мен ключовата дума е еднаквост и доколко тя съществува. Въпросът е и философски, тъй като допуска разнопосочни разсъждения и то взаимно изключващи се. Още повече, че кор ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Essays » Philosophical
1.6K

Нощем 🇧🇬

Понякога нощем изневиделица извива вятър и дърветата зашумяват като подгонени вълни от морски прибой.В такива нощи сънят убягва и се озовавам в царството на будуването. Навън вихрушката блъска яростно стените на старата къща и тя сякаш пъшка безнадеждно и страховито
В заклещеното между вятъра, нощта ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Essays » Personal
1.2K 1

За несъизмеримостта 🇧🇬

Може би драмата на човека е да броди из материалната действителност и нейните физически ограничения, без да може да догони духовната си същност. Дали в противопоставянето между мощта на реалността и ранимостта на духа не се състои двуликостта на съществуването? Дали това не означава да си свободен и ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Essays » Philosophical
1.1K

Участ 🇧🇬

Ослуша се. Беше тихо. Знаеше от горчив опит, че когато самотата се съчетае с тишина, последната започва за кънти.Става ти страшно, защото тишината , както тъмнината, те изолира от подробностите на ежедневието. Не долавяш дишането на града, погледът е разсеян. Оставаш сам със себе си и ти става страш ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Prose » Short stories
1.5K

Загадъчната рисунка / за необяснимото/ 🇧🇬

Боб Дилан с китарата и зареяният му поглед на певец – нарисуван, рисунката неподписана. Тя изпадна от отдавна неотваряната книга от библиотеката ми – "Карикатурите на Бешков"... Рисунката грабна погледа ми с изпълнението. Нахвърляна със замах и лекота, линиите фини, положени без прекъсване. "Не е от ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Prose » Short stories
738 2

Случвания 🇧🇬

От скута на тъмната нощ бавно и сакрално изплува кръглата тъмно-червена луна. Отвсякъде се просмуква чернота и тогава ме обхваща необясним смут и разколебаност. Винаги в такъв момент си мисля за неумолимата истина - твоят ден не е напълно твой. Усещам го отдръпнат някак се, а хората до мен, станали ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Essays » Personal
997 1 1

За самотата 🇧🇬

С времето, под товара на натрупаните години, все повече се убеждавам, че познаваме само онзи свой лик, който всекидневно виждаме в огледалото. Другият лик- този на вътрешната същност, все повече избледнява и губи очертания. Тъй, докато един ден неусетно идва прозрението, че всъщност прекарваме живот ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Essays » Personal
1.6K 1 3

Светът на близостите 🇧🇬

Сближаването между хората е естествен междуличностен процес. Причините и поводите са най-различни : професионални, приятелски, любовни, колегиални, фамилни, идеологически и др. Най-важното и същевременно тревожното е , че създадените близости са податливи на времето и обстоятелствата. На тях е присъ ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Essays » Philosophical
1.8K 1 1

Обичам те... /за Паралакс/ 🇧🇬

Това не беше вълнуващо признание в любов.Нито пък беше потвърждение за любов. Не беше и изтъркано от употреба обръщение в уверение на топли чувства към някого. Това беше най-обикновен надпис в ярко червено, щампован върху хубава химикалка. Всъщност до последно не я забелязвах, докато прибирах едно-д ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Prose » Short stories
946 2

Докосване до другия свят 🇧🇬

Влизам в старата черква от турско, до половина вкопана в земята - да не бие на очи.Хора се тълпят - празник е. Вътре - сумрак. Само отгоре през тесни като бойници прозорчета, струи светлина. Не , че е толкова силна отвън, но в сумрака ослепява очите. До олтара две наведени фигури - на поп и мирянка. ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Essays » Personal
1.7K 2

Живот в друг свят 🇧🇬

Той вървеше винаги с наведена глава, като че ли търсеше нещо по земята , върху която стъпваше.Когато се случеше да размени някоя дума с познат, и него не поглеждаше в очите. С годините хората, с които общуваше, се променяха, остаряваха, затваряха се в себе си или си отиваха от този свят.Променяше се ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Prose » Short stories
835 1

Поличба 🇧🇬

Падна с трясък от високото, ей тъй от нищото. Строши се вехт, зелен, пластмасов фенер - тип прожектор от евтините.От удара се разлетяха фасонгата, батериите по 1.5 волта - от големите, стъклото, крушката. И дръжката се пропука надлъж - всичко се превърна в купчина боклук. Те чуха звука от счупеното, ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Prose » Short stories
1.4K 1

Отглеждане на радост 🇧🇬

Дали радостта , която изпитваме за какво ли не , е това, което изпълва със смисъл думичката щастие?Понякога задоволството от вестите,новата книга,другият ъгъл, от който поглеждаме на познатото, очакваният дъжд, парчето дървения, останало от сечта, сякаш изрисувано от кръговете на преживяните години, ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Essays » Personal
2.1K 1 4

Страхове и спасение в житейския кръговрат 🇧🇬

Казват , че това което ни спохожда всекидневно- радостта и скръбта, любовта и раздялата, неуспехите и успехите, е точно толкова, колкото можем да понесем - нито повече , нито по-малко. И изобщо замисляме ли се някога , че фантазиите са по-истински от самата реалност? Нали начинът, по който възприема ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Essays » Philosophical
1.4K 2

Отгласи и тъги от отминаващото 🇧🇬

Тъй или иначе времето като космическа категория се движи по своему - неумолимо и равнодушно. Допускам, че в опита си да обяснят необяснимото относно времето, човеците измислят особени ориентири - етикети с надписи минало, настоящо и предстоящо.И всичко щеше да е допустимо, ако не беше невероятната у ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Essays » Philosophical
1.1K 1 1

Размисли за камъчета 🇧🇬

Отново съм подвластен на онзи наивен и малко смешен навик да чета, да мисля, да отсявам, да се радвам на откритията, които, разбира се, не са новост, но осмислени отново от мен, ми помагат да се извися ако не в нечии очи, поне в моите.
Да отсяваш нещо от купчината другост е истинско пиршество за душ ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Essays » Personal
1.4K 5 3

Ревност 🇧🇬

Измина време откакто Николай, като гръм от ясно небе, си тръгна от дома им. Не остави знак, нито дума, написана на листче, забодено с карфица, както имаше навик да оставя съобщения. Отначало хората шушукаха, но после стана публична тайна какво се беше случило. Николай живеел с някаква брокерка, казв ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Prose » Short stories
868

Моето вълшебно приключение 🇧🇬

Аз съм Гошо или Гошака, както ми викат. Митата и Ванко са мои приятели. Ние сме родени и живеем край морето, а рибарите ни лепнаха и прякор - "морячетата". От тях съм чувал, че морето освен бурно било и мълчаливо. Мълчанието му се случвало в края на август, след това ставало разговорливо. Имало обач ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Prose » Short stories
857 1

Кризата 🇧🇬

Някога, много отдавна, се врекоха да бъдат заедно , докато смъртта ги раздели, както се постъпва , когато човек е оглушал, ослепял и оглупял. Времето летеше и прибавяше година след година до юбилея, който отбеляза средата на общия път на самодоволство и самодостатъчност. Събраха се , както е редно , ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Prose » Short stories
1.4K 2

Вятърът в душата 🇧🇬

Душата - странното название на вътрешното усещане за човешката природа. Казват, че била някаква загадъчна субстанция - лека и ефирна като райски газ.Даже определят мястото и в тленната обител на живота, наречена тяло. Същата тази душа, която се изнизвала яко дим четиридесет дни след края на земния п ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Essays » Philosophical
2.2K 2

Краят на полета 🇧🇬

Птица в полет е гледка, която предизвиква усещане за волност, свобода, неподвластност. Едва ли пернатите същества осъзнават ефекта от своето летене върху човеците.Отправили взор към небето и неговите обитатели, не помисляме как завършва един полет на птица. Дали кацането е естественият завършек на в ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Essays » Personal
1.7K 1