Обичаш
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Обичаш да ме гледаш как не плача, когато сърцето ми е разбито, когато отново умирам, когато всичко губи смисъл, когато болката е твърде много. Обичаш да съм твоят Казанова, да те прелъстявам, а после да си тръгвам, докато ти задъхано ме гледаш, а после пак... и пак... и пак... и пак... Обичам да разтваряш краката си, а с тях и душата, да те изпълвам с плавни тласъци, докато не различаваш себе си от мен, докато енергиите и душите ни са едно, докато левитираш в моя свят на богове. Обичам да гледам празния ти поглед, когато те целувам скришом по цялата
душа, когато те изпивам цялата, до последната капка, която се стича по крайчеца на устните ми, разширени в неповторимата ми усмивка. Обичаш да те изпълвам все повече с всеки допир, да ме чувстваш все по-силно и явно, да усещаш силата ми, енергията ми, душата ми, как те пронизва и потича вътре в теб, слива се с кръвта ти, загрява вътрешното ти аз. Обичам да слушам стенанията ти и тези на душата, когато влизам и излизам... от теб, от живота ти. Обичаш да катеря хълмовете по теб, да ги опознавам, да работя по тях с усърдието на отличник, а ти отново да гледаш към небето, където скоро отново ще те отведа. Обичам всяка гънка на душата ти, живееща свой живот, всяка точка, имаща свой вкус, обичам да си река, буйна и страстна, да ме обливаш, а аз да се давя във водите ти, сякаш са от вино. Обичаш да ме губиш, а после пак да те печеля, сякаш нищо не се е случило. Обичам да те откривам всеки път, сякаш никога не съм те опознавал. И пак да влизам и да чувствам живота в теб, да ти давам бялата си енергия, да изпивам страстно всяка глътка, събрала се в теб, докато си ме чакала, а аз съм копнял за теб. Обичаш... Обичам... Защото знаем, че винаги ще се връщам и ще заравям глава в слънчевото дихание на косата ти, в прекрасните двери на душата ти, ще потъвам в теб, създаден за това, създаден, за да те обичам и изпълвам... И после пак... и пак... и пак... и пак...
© Виктор All rights reserved.
