Rainbow-eye (Виктор)

Вдъхновение 🇧🇬

Един ден си тръгна… Чудех се тогава как ще продължа… Как ще живея без да те има в живота ми, без да ме вдъхновяваш… Ти ми даваше всичко, а изведнъж ми го изтръгна… Почувствах се сякаш съм малко дете, на което са взели любимата играчка, стоях и те гледах как се отдалечаваш, а с теб и всичко, което ня ...

Rainbow-eye

Prose

2010-11-03T12:16:39+02:00 1.3K 1

Плът 🇧🇬

Кръвта потича бавно...
... от скоро раздраната плът...
... всичко е явно...
... остана душата - последен път...
Раздираш бавно всеки мускул... ...

Rainbow-eye

Poetry » Other

2010-07-14T16:50:54+03:00 1.4K 1

В гората 🇧🇬

Вървях сам, бавно и спокойно, към малката къща, която бях купил в гората. От години мечтаех за това и най–после го бях осъществил. Скоро щях да живея сам, далеч от хората, със своите книги, мечти, мисли и вдъхновения. Дори кучето си бях оставил на брат ми. Бях изморен от града, от хората, от техните ...

Rainbow-eye

Prose » Short stories

2010-06-11T15:44:33+03:00 1.8K 1

Филм 🇧🇬

Обичаш да гледаш филми, в които аз съм най-добрият и да мечтаеш да ме имаш... Обичаш да ме четеш като любимата си книга... Обичаш да разгръщаш страниците на душата ми и да си взимаш каквото ти хареса... Обичаш да ме рисуваш,
докато пуша и мисля... Обичаш да режисирам нови филми, а ти да ги гледаш с ...

Rainbow-eye

Prose » Others

2010-04-09T09:41:31+03:00 1.4K 1

Умирам 🇧🇬

Едни мъгли... движат се тягостно,
а после - мираж, потъвам.
Едно момче седи на ръба на тротоара,
а после - умирам.
Димът от цигарата се стеле бавно ...

Rainbow-eye

Poetry » Love

2010-04-08T10:26:01+03:00 1.3K 4

Натурално 🇧🇬

Ще повърна...
... а със стомашните сокове от мен ще изтече и душата...
Прекрасно...
... ще съм празен тогава, без да чувствам празнотата...
Аморално... ...

Rainbow-eye

Poetry » Blank verse

2010-04-07T08:05:15+03:00 1.2K

Обичаш 🇧🇬

Обичаш да ме гледаш как не плача, когато сърцето ми е разбито, когато отново умирам, когато всичко губи смисъл, когато болката е твърде много. Обичаш да съм твоят Казанова, да те прелъстявам, а после да си тръгвам, докато ти задъхано ме гледаш, а после пак... и пак... и пак... и пак... Обичам да раз ...

Rainbow-eye

Prose » Erotic

2010-04-06T00:35:44+03:00 2.7K 7

Скалата 🇧🇬

Той вървеше по прясно утъпканата пътека. До преди седмица я нямаше, но всекидневното посещение на самотната скала създаде пътека. Младият мъж знаеше, че тази скала ще доведе до неговата смърт или поне до тази на физическата обвивка. Тя беше символът на края и на началото, на щастието и на безмерната ...

Rainbow-eye

Prose » Short stories

2010-03-17T12:03:39+02:00 1.3K

*** 🇧🇬

Ти си облак...
... и днес пак ще валиш.
Аз съм слънце...
... и днес пак ще изпаря капките...
... за да си останеш облак, ...

Rainbow-eye

Poetry » Blank verse

2009-07-24T17:22:59+03:00 978 1

Любовта 🇧🇬

Любовта се задушаваше
под натиска на рутината,
ежедневието, апатията,
задушаваше се, а никой не видя,
никой не обърна внимание, ...

Rainbow-eye

Poetry » Blank verse

2009-06-04T12:02:51+03:00 1.1K 2

Огледало 🇧🇬

Огледало - пред него съм аз,
огледало - зад него си ти.
По средата има само нас,
а наоколо хиляди звезди.
Има място, наречено Рай! ...

Rainbow-eye

Poetry » Other

2009-06-03T01:05:26+03:00 1.3K 2

Джонатан 🇧🇬

Джонатан вървеше по пътеката към фабриката. В нея бе прекарал почти целия си живот, най-малкото тази част от него, която беше съзнателна. Баща му беше работил там и Джонатан беше израснал покрай всичките машинарии, които бяха живота на баща му. След това го беше наследил. Докато палеше втората цигар ...

Rainbow-eye

Prose » Short stories

2009-06-02T20:52:45+03:00 1.2K 1

Празни мисли на един празен човеk 🇧🇬

Хората идват и си отиват, а с тях новоткритите истини и красоти, още недоизживени, още преди да съумееш да им се насладиш, защото никога няма да успееш и мечтите, споделеността, прекрасното и истинското в живота, всичко... оставаш твърде сам и объркан, пред неправилния избор между болката и празнота ...

Rainbow-eye

Essays » Philosophical

2009-05-27T06:24:56+03:00 3.1K 1 3

Още ме обичаш 🇧🇬

Десетки светове се гледат през четири очи,
дъгата остави сянка празна,
ограбихме всяко зрънце от детските мечти,
убихме и себе си отдавна.
Спаси ме, ...

Rainbow-eye

Poetry » Love

2009-05-26T00:39:23+03:00 1.5K 4