Обиците ...
Пазя още от тези обици - от времето, когато с много мои приятели, колеги, близки скандирах по площадите и в Плевен, и в София “Се Де Се“ и пеех “Времето е наше“... Безпартийна съм, а не всичко беше хубаво през социализма и със светлите си идеали за свобода, справедливост, толкова се радвах на промените, които настъпват ... Като милиони българи тогава мислех, че те ще са наистина, демократични ... Помня, сякаш вчера - бях в една от престижните плевенски гимназиии и срещнах на вратата на учителската стая колегата ми Копчев - историк, зам директор ... На ухо, той ми прошепна, че Живков е паднал от власт ... Паднах и аз, уви - скоро бях една от първите съкратени ... В нашето училище последваха не малко съкращения, както и - най-близката ми приятелка ... Доста бързо намаляваха учениците, съответно и часовете ни ... Уви, намаляваха и предприятията в нашия град, и не само ... Съкратен беше и моят съпруг, (злото не идва само) ... А синът ни, вместо да отиде да следва, започна да работи - първата и май единствената предложена му работа ... За да преживеем, се наложи също да продадем почти на безценица, наследствена къща на село - голяма, хубава, запазена ... И пропадна желанието ми за Първи клас- квалификация, макар че бях се подготвила вече, с публикациите ... В търсенето на работа (напразно), ми попадна малка книжка с адреси на чуждестранни фирми за надомна работа ... Харесах една - американска, за направата на обици ... Писах им и веднага ми отговориха, като ми изпратиха и всичко за работа - образци, материали, подробни инструкциии ... Обясниха подробно и за заплащането - ако имам брак над двадесет броя (комплекта), няма да ми се плати ... Изработих като мостра и изпратих няколко броя обици - наистина се получиха много красиви и там ги харесаха ... Намерих две безработни млади жени и с тях започнахме работа ... Те бяха съседки и се занимаваха в дома на едната, а аз ходех често да им помагам ... Скоро изпратих първата серия от над двадесет комплекта обици и нетърпеливо зачаках отговор от фирмата ... И не можах да повярвам - имах брак, достатъчен, за да не ми платят, но въпреки това ми платиха ... Бях тъй радостна и със сина ми веднага отидохме в Първа частна банка да си получа доларите и да ги вложа там на негова сметка ... Но, кратка беше радостта ми - сигурно, на повечето от вас е известен печалния край на сметките на вложителите на тази банка ... А заедно с фалита на банката и моят “бизнес“ фалира - но, слава Богу, не след дълго отново имах работа като учител ... ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved.
