Обречени
Кръстосваме погледи кратки и ясни.
Защо ли сълзите са чужди сега?
Да те загърна със нежност не мога,
в очите ти - само горчива тъга.
Понечих с ръце да докосна дъха ти,
ирония някаква в устните скри.
Даже залеза бързо прогони,
жарта му за утре не спастри дори.
Задъхва се пътят към първата среща.
Очите ни търсят спасителен бряг.
По устните вкус на горчиво усещам,
но душите не спират безумния бяг.
Задъхва се пътят към твоята къща.
Страстта се опитва да спре лудостта.
Видение ясно над мене препуска.
Изгрява звезда... и залязва луна.
Улавям нощта за ръка и потеглям
по тънкия лед на погледи зли.
Очите ми - вятър целува ги бегло.
Наместо сълзите, прогонвам мечти.
29.05.07г
© Василена Костова All rights reserved.
