Обречени души
- Върви си. Моля те! - Тя безмълвно, с натежали от горест очи, го погали нежно по челото.
Промуши се сякаш видение през полуотворената врата и изчезна като мираж от погледа му.
Превъртя ключа и се облегна съсипана и уморена от вътрешната страна на вратата. Той остана отвън, а тя отвътре.
Бунтуваше се срещу постъпките си, чувстваше се като крадла, която пълни
сърцето си с чуждото щастие. Познаваше съпругата му. Опита се да се постави на нейното място и очите и потънаха във влага.
На стълбището беше тихо. Тишината постоя около минута още, после заработиха електродвигателите на асансьора. Четири етажа нагоре и четири надолу. Вратата на асансьора жалостиво се отвори и затвори. Асансьорът пое надолу.
„Отиде си! Край! Така трябва. Това е краят...“ Чак когато асансьорът удари дъното, тя се разплака като ученичка, получила лоша оценка. Втурна се към кухнята, наля половин бурканче от чешмата, внимателно извади лещите от очите си и ги пусна във водата. Обърна се, падна по очи на ле ...