Обсебване - Горещо

Катя влезна в апартамента си, бавно, нетипично за нея, остави чантата, събу се, като през цялото време гледаше в една точка. Спря за секунда , държейки едната обувка в ръка и все така бавно продължи. Макар и да очакваше оста от случилото се, нещо я притесняваше. Само да знаеше какво! Странно й е стори, когато Виктор се обади и излъга; но не беше сигурна дали това точно държеше мисълта й напрегната. Нямаше и навика да пие, но след събитията, си сипа чаша вино и се отпусна на масажиращия стол в дневната. От ляво на прекрасния уред имаше масичка с разни глезотийки и тя посегна.  Взе кутия пурети с аромат на ванилия и след малко стаята бе изпълнена с дим и ухание... Обожаваше този дъх – напомняше й на печени домашни сладки, но в някакъв извратен вариант...

Когато се събуди денят вече беше напреднал сериозно. Топлината от вън  се промъкваше в стаята и упорито я обгръщаше, а слънцето се опитваше да я гъделичка по лицето. Днес беше един от многото дни, които бяха за нея. Но винаги си мислеше, че е единствен и уникален.  Фитнес, масаж, сауна, среща с половинката Е, как звучи – „с половинката: „Та той не ми е половинка; нещо започвам да се разнежвам... А това не е много здравословно. Зная го...” Вече се беше отправила към сауната, когато Вик й се обади. Той настоя да се видят сега:

-  Трябва да се срещнем. Гадно ми е за снощи...

-  Няма проблем – започна Катя – казах ти, не ти се сърдя. Но сега има час за сауна и искам да разпусна...

-  Ще дойда, моля те... Кажи да... Моля те... Катя...

-  Добре. В сауната на хотел „Водопадите” съм... Но той вече пътуваше и в бързината прекъсна връзката. Но това не беше от значение.

Когато тя пристигна пред хотела, Вик вече я чакаше на паркинга подпрян на предния капак на „Алфа Ромео” – то си...

    Сауната беше на 3-я етаж и още в асансьора страстта го завладя и той я целуна. Катя нито отговори на действията му, нито се дръпна – остана така, както беше. Вик почувства краката се като кашкавалени – всеки момент щяха да се огънат. Но се съвзе... Усети устните й върху неговите и това го върна в нормално състояние.

Помещението беше сравнително просторно – пейки, гардеробчета... Приготвиха се, врътнаха таймера на  80ºС и минаха онази врата, която ги отдели от останалия свят...

Бяха увили само хавлиите около телата си; постлаха ги на пейките и се нагласиха за голямото потене. След малко той стана и сипа вода на камъните, чу се лек шум, нещо като свистене, на стената пясъчния часовник отмерваше времето. Беше горещо... И двамата започнаха да се гледат странно. Горещата пара, топлите и блестящи тела ги караха да дишат тежко; докосваха се и се смееха, всеки път, когато се погледнеха виждаха голите си тела, които бяха вече влажни; топлината като че ли ги правеше по-податливи на ласките и те започнаха по- смело да се приближават един към друг. Ръцете бяха нетърпеливи... целувки... капки пот, които се стичат... Пясъчният часовник ... време е за душ.

Излязоха и се охладиха...

-  Дали е добър вариант – следователят се задъхваше...

-  Нещо те притеснява ли? – очите й гледаха дяволито, обещаващо и приканващо. Сякаш топлината не се беше отразила по никакъв начин на дишането й... Но очите му издаваха леко притеснение и тя се засмя:

-  Ок. Само ще стоим и ще се потим – и тя отново остави хавлията да се свлече пред кабинката...

Решиха, че няма да се подлагат на това изпитание. Влязоха отново в горещата стая... Но, като че ли топлината правеше телата им по- лесно възбудими и отново се бяха вкопчили един в друг – потни и хлъзгави. Но беше изгарящо... Главите им бяха олекнали, мозъците се бяха отказали да контролират телата и им позволяваха да вършат каквото си искат. Сякаш бяха пили алкохол, много алкохол. А телата им - неспособни да се съпротивляват. И не искаха. Дишаха по- тежко и по- тежко... Телата, изгарящи и влажни, бяха станали едно цяло...

Топлината го беше „обладала” ; нещо се случваше с него и той не усети как я хвана за косата и дръпна достатъчно силно, за да чуе вик на болка и изненада:

-  Какво правиш – трудно можеше да каже нещо; жилите на гърлото й бяха опънати до скъсване; движението на въздух беше затруднено и от жегата; тя се опита да се извърне, но той н й разреши:

-  Не, скъпа – проскърца той със зъби, а гласът му беше променен, сякаш някой друг говореше чрез него – Зная какво искаш – пак да ме контролираш, нали? Нали? – кресна той и дръпна косата още по-силно. Трудно й беше да помръдне. Не разбираше какво става:

-  За това  ли дойде – да ме убиеш? Защо? Какво искаш от мен? – тя все още се владееше, макар че не беше лесно при тези условия.

-  Зная какво се опитваш – да ме разсееш и да започнеш с твоите манипулации. Както правиш с всички, нали? Но, неее, няма да стане – то крещеше все още, макар че гърлото му вече изсъхваше и гласът му на моменти се губеше – Но сега аз командвам, чу ли? – Аз, аз , аз... Аз съм мъжът, аз съм силният...

-  Да, така е, Вик – Катя вече говореше смирено и мило; беше влязла в ролята, която той искаше – на подчинена, на по-низша от него... Тя знаеше, че нещо не е наред, но не знаеше какво. – Ти си силен, зная го, и мъжествен, много, много мъжествен... Тя усещаше как той разхлабва хватката и продължи, обръщайки се с лице към него – ти ще казваш какво да правя, как да се държа, искаш ли да говоря? Само кажи и ще млъкна. Какво да направя? – Тя срещна очите на човек, когото сякаш виждаше за първи път – напомняха й гръмотевиците от онази вечер и всеки момент очакваше да чуе тътен; имаше толкаво гняв и ярост, злоба желание да наранява... „Кой е той? – мислеше си Катя- Вик не е такъв...” С все по-мек и приглушен глас, тя попита:

-  Може ли да отворя вратата? Много е топло. На теб топло ли ти е? – очакваше положителен отговор, какъвто и получи. Влезе хладен въздух, който бързо замени задушната влага. Виктор вече беше пуснал косата на момичето и лицето му беше добило предишното си изражение.

-  Какво става? Защо вратата е отворена? Свърши ли времето? – Катя не бързаше да отговори. Тя внимателно огледа мъжа срещу себе си – да, това беше Вик. Ами преди малко? Каква игра играеше той?

-  Да, свърши. Добре ли си?

-  Да, но се чувствам странно.  Не зная как точно. Но сякаш съм проспал доста време...

-  Не, не си. Беше доста буден.

Вече бяха извън кабинката. Обличаха се и почти мълчаха. На всеки негов опит да разговарят, тя отговаряше съвсем кратко. С познатия и присъщ й категоричен тон. Вик беше объркан: какво се случи? Защо тя се държи така? „Да не съм се издънил? – това беше единственото, което му мина през ума. – В тази жега, това потене: възможно е! Успях ли да свърша?! Дори не помня аз...”

    Излязоха от хотела и всеки се отправи към автомобила си. Бяха паркирали един до друг:

-  Кога ще се видим пак? – в гласа му прозвуча доста несигурност и обърканост.

-  Не зная. Ще ти се обадя! – Но той знаеше какво значеха тези думи - само едно: няма да се обади.

Но това не беше приемлив вариант за него.