Обсебване - Горещо
Катя влезна в апартамента си, бавно, нетипично за нея, остави чантата, събу се, като през цялото време гледаше в една точка. Спря за секунда , държейки едната обувка в ръка и все така бавно продължи. Макар и да очакваше оста от случилото се, нещо я притесняваше. Само да знаеше какво! Странно й е стори, когато Виктор се обади и излъга; но не беше сигурна дали това точно държеше мисълта й напрегната. Нямаше и навика да пие, но след събитията, си сипа чаша вино и се отпусна на масажиращия стол в дневната. От ляво на прекрасния уред имаше масичка с разни глезотийки и тя посегна. Взе кутия пурети с аромат на ванилия и след малко стаята бе изпълнена с дим и ухание... Обожаваше този дъх – напомняше й на печени домашни сладки, но в някакъв извратен вариант...
Когато се събуди денят вече беше напреднал сериозно. Топлината от вън се промъкваше в стаята и упорито я обгръщаше, а слънцето се опитваше да я гъделичка по лицето. Днес беше един от многото дни, които бяха за нея. Но винаги си мислеше, че е единствен и уникален. Фитнес, масаж, сауна, среща с половинката Е, как звучи – „с половинката: „Та той не ми е половинка; нещо започвам да се разнежвам... А това не е много здравословно. Зная го...” Вече се беше отправила към сауната, когато Вик й се обади. Той настоя да се видят сега:
- Трябва да се срещнем. Гадно ми е за снощи...
- Няма проблем – започна Катя – казах ти, не ти се сърдя. Но сега има час за сауна и искам да разпусна...
- Ще дойда, моля те... Кажи да... Моля те... Катя...
- Добре. В сауната на хотел „Водопадите” съм... Но той вече пътуваше и в бързината прекъсна връзката. Но това не беше от значение.
Когато тя пристигна пред хотела, Вик вече я чакаше на паркинга подпрян на предния капак на „Алфа Ромео” – то си...
Сауната беше на 3-я етаж и още в асансьора страстта го завладя и той я целуна. Катя нито отговори на действията му, нито се дръпна – остана така, както беше. Вик почувства краката се като кашкавалени – всеки момент щяха да се огънат. Но се съвзе... Усети устните й върху неговите и това го върна в нормално състояние.
Помещението беше сравнително просторно – пейки, гардеробчета... Приготвиха се, врътнаха таймера на 80ºС и минаха онази врата, която ги отдели от останалия свят...
Бяха увили само хавлиите около телата си; постлаха ги на пейките и се нагласиха за голямото потене. След малко той стана и сипа вода на камъните, чу се лек шум, нещо като свистене, на стената пясъчния часовник отмерваше времето. Беше горещо... И двамата започнаха да се гледат странно. Горещата пара, топлите и блестящи тела ги караха да дишат тежко; докосваха се и се смееха, всеки път, когато се погледнеха виждаха голите си тела, които бяха вече влажни; топлината като че ли ги правеше по-податливи на ласките и те започнаха по- смело да се приближават един към друг. Ръцете бяха нетърпеливи... целувки... капки пот, които се стичат... Пясъчният часовник ... време е за душ.
Излязоха и се охладиха...
- Дали е добър вариант – следователят се задъхваше...
- Нещо те притеснява ли? – очите й гледаха дяволито, обещаващо и приканващо. Сякаш топлината не се беше отразила по никакъв начин на дишането й... Но очите му издаваха леко притеснение и тя се засмя:
- Ок. Само ще стоим и ще се потим – и тя отново остави хавлията да се свлече пред кабинката...
Решиха, че няма да се подлагат на това изпитание. Влязоха отново в горещата стая... Но, като че ли топлината правеше телата им по- лесно възбудими и отново се бяха вкопчили един в друг – потни и хлъзгави. Но беше изгарящо... Главите им бяха олекнали, мозъците се бяха отказали да контролират телата и им позволяваха да вършат каквото си искат. Сякаш бяха пили алкохол, много алкохол. А телата им - неспособни да се съпротивляват. И не искаха. Дишаха по- тежко и по- тежко... Телата, изгарящи и влажни, бяха станали едно цяло...
Топлината го беше „обладала” ; нещо се случваше с него и той не усети как я хвана за косата и дръпна достатъчно силно, за да чуе вик на болка и изненада:
- Какво правиш – трудно можеше да каже нещо; жилите на гърлото й бяха опънати до скъсване; движението на въздух беше затруднено и от жегата; тя се опита да се извърне, но той н й разреши:
- Не, скъпа – проскърца той със зъби, а гласът му беше променен, сякаш някой друг говореше чрез него – Зная какво искаш – пак да ме контролираш, нали? Нали? – кресна той и дръпна косата още по-силно. Трудно й беше да помръдне. Не разбираше какво става:
- За това ли дойде – да ме убиеш? Защо? Какво искаш от мен? – тя все още се владееше, макар че не беше лесно при тези условия.
- Зная какво се опитваш – да ме разсееш и да започнеш с твоите манипулации. Както правиш с всички, нали? Но, неее, няма да стане – то крещеше все още, макар че гърлото му вече изсъхваше и гласът му на моменти се губеше – Но сега аз командвам, чу ли? – Аз, аз , аз... Аз съм мъжът, аз съм силният...
- Да, така е, Вик – Катя вече говореше смирено и мило; беше влязла в ролята, която той искаше – на подчинена, на по-низша от него... Тя знаеше, че нещо не е наред, но не знаеше какво. – Ти си силен, зная го, и мъжествен, много, много мъжествен... Тя усещаше как той разхлабва хватката и продължи, обръщайки се с лице към него – ти ще казваш какво да правя, как да се държа, искаш ли да говоря? Само кажи и ще млъкна. Какво да направя? – Тя срещна очите на човек, когото сякаш виждаше за първи път – напомняха й гръмотевиците от онази вечер и всеки момент очакваше да чуе тътен; имаше толкаво гняв и ярост, злоба желание да наранява... „Кой е той? – мислеше си Катя- Вик не е такъв...” С все по-мек и приглушен глас, тя попита:
- Може ли да отворя вратата? Много е топло. На теб топло ли ти е? – очакваше положителен отговор, какъвто и получи. Влезе хладен въздух, който бързо замени задушната влага. Виктор вече беше пуснал косата на момичето и лицето му беше добило предишното си изражение.
- Какво става? Защо вратата е отворена? Свърши ли времето? – Катя не бързаше да отговори. Тя внимателно огледа мъжа срещу себе си – да, това беше Вик. Ами преди малко? Каква игра играеше той?
- Да, свърши. Добре ли си?
- Да, но се чувствам странно. Не зная как точно. Но сякаш съм проспал доста време...
- Не, не си. Беше доста буден.
Вече бяха извън кабинката. Обличаха се и почти мълчаха. На всеки негов опит да разговарят, тя отговаряше съвсем кратко. С познатия и присъщ й категоричен тон. Вик беше объркан: какво се случи? Защо тя се държи така? „Да не съм се издънил? – това беше единственото, което му мина през ума. – В тази жега, това потене: възможно е! Успях ли да свърша?! Дори не помня аз...”
Излязоха от хотела и всеки се отправи към автомобила си. Бяха паркирали един до друг:
- Кога ще се видим пак? – в гласа му прозвуча доста несигурност и обърканост.
- Не зная. Ще ти се обадя! – Но той знаеше какво значеха тези думи - само едно: няма да се обади.
Но това не беше приемлив вариант за него.
© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
-
Още една част от любимите ми истории за Катето! Поздрави! Успяваш да придадеш плътност на характерите на героите си! Браво! Напълно заслужено си получаваш шестица и от мен! А замисляла ли се за издаване на книга? Много си талантлива!
-
Честито и наздраве!
<a href=" http://www.vbox7.com/play:5e4a435f " target="_BLANK">Музика>>></a> -
Ч.Р.Д,Мария!Пожелавам ти горещи тръпки,както на героините ти!Поздрави!
-
Ч. Р. Д Скъпа Мария -желая на теб здраве, любов и успех в начинанията, а за нас да продължаваш да пишеш в този сайт!
Ние винаги ще те очакваме с нетърпение! -
Ч.Р.Д ,Мария !!!
Да не се отървеш от щастие и горещи тръпки !!! -
Пишеш страшно увлекателно. ЧРД, ако е вярно Усмихни се и весел празник!
-
Честит Рожден ден Мария !
Горещи пожелания за още по-горещо обсебване!
С много обич : нели -
Наистина ми стана горещо и пред компютъра!Прегледай пощата си в края на
седмицата!Поздрави! -
Веси, надявам се да продължа с изненадите! Поздрави!
Яна, друго си е, когато има жега! Поздрави!
Мариана, много си мила, но следващата част най-рано в събота. Поздрави!
Грег, явно героят ми го избива на контрол,, но ... да видим! Поздрави!
Сириус, поздрав и за теб, мила!
Мелинда, радвам се, че ти хареса! Поздрави!
Деси, може ли да си помечтая след твоите думи! Поздрави!
Дани, това е идея: за вселяването. Но... да видим.
Поздрави!
Миа, силните характери винаги са интересни. А когато и обстоятелствата са странни... Поздрави!
Дими, радвам се, че все пак си намерила време за мен и героите ми! Дано наистина си струва Поздрави!
Благодаря на всички, че сте с мен и героите ми! Солени поздрави и прегръдки и ... до скоро, приятели! -
Мими, поздравления! Едва днес успях да отделя малко време за пред компютъра, ангажименти дал бог...Както винаги си перфектна, продължавай струва си... С обич Дими
-
На мен пък ми се струва, че убитият се е вселил във Виктор. Да видим какво ще стане! Поздравления, Мария!
-
Мими така с тези части само възбуждаш интереса ми...
Ако беше на книга със сигурност бих си я купила -
много е хубаво.
-
Поздрав!
-
Какво повече да кажа освен, че ставаш все по - добра в .... манипулацията. Нели е права. Само ще допълня, че повече от 50% от сериините убиици в щатите са кандидатствали за работа в полицията. Това е легалния начин да упражняваш контрол над другите. Поздравления.
-
Надявам се утре да ни зарадваш с продължение!
-
Наистина е горещо... поздрав!
-
Стремежът към доминация, изразен в различни аспекти и от различни гледни точки прави тази част завладяваща. Краят уж е ясен, но на скоро те бях нарекла "Царица на неочакваните обрати", така че само очаквам продължението. Поздрави за умелия подход.
-
Нели, ти направо си решила случая! А сега сериозно: действието се развива в Пловдив, поради простата причина, че аз съм от този град; имената на обектите са измислени... А за развитието на действието - ще видим докъде ще стигне! Благодаря, че си тук и сподели! Поздрави и прегръдки!
-
Страхотно. Чела съм че психологическите портрети на убийците и на полицаите са много сходни. И двата типажа са подложени на голямо напрежение и стрес. Нищо чудно, че има психологически промени в личността на Виктор. Жена му е убита, а той вместо да си вземе отпуск или да бъде отстранен - работи. Но това е Бг, май.. Къде се развива действието Мария ? В Пловдив ? Шега.. .
Ясно е, че Виктор има шизофренни отклонения( циклофрения или маниакална депресия, раздвояване на личността). Да видим докъде ще стигне.. -
Веси, днес с една приятелка си говорехме, че пиша за собствено удовлетворение. Но като чета, че харесвате творбите ми, наистина ми става много приятно и имам повече стимул. Благодаря, че споделяш преживяванията на героите и... моите! Поздрави и прегръдки, Веси!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Янко, това е страхотен комплимент
Нели, Анна, Петър, Деси, Янко, Вилдан, Христина, Марко, много благодаря за пожеланията! Тъпкано да ви се връща! Поздрави!
Благодаря, че сте тук и харесвате това, което пиша! Поздрави!