Обсебване - Слабост
Вечерта Катя се нагласи и излезе, както отдавна не беше го правила. Малката черна рокля винаги вършеше работа. И понеже беше класика, сега тя приличаше на... класическа проститутка. Перуката с цвят на слама стоеше върху главата й странно, но това беше целта – не да се слее с нея. Защото това определено не беше тя. Но понякога имаше нужда да разпусне и да обмисли нещата от много страни. А тази визия й даваше някаква свобода – и на действията, и на мислите, а на чувствата – скоро не беше чувствала истински нещо. Животът кипеше и тя живееше, но единственото, което влагаше, беше страст към самия живот. Хората не бяха обект. Дори когато правеше секс, страстта беше към самия секс – не и към този, с когото беше. Ярко червеното червило допълни картинката, а с 10- сантиметровите токчета можеше и да изкара някой лев. Трябваше да изглежда като курва и го постигна. Всъщност, не е чак толкова трудно!
Към 11 вечерта стигна в „Стълбата” – най-модерният бар за момента. Охраната се поколеба за миг дали да я пусне, но пропускът й, изрисуван с цифри, лица и защити, реши колебанието им. Единствено, когато влизаше в тази роля, обичаше да сяда на бара на щъркелите и сега се отправи именно в тази посока. Поръча си един коктейл „Изтънчена лейди” и с удоволствие отпи глътка. Просто седеше и обмисляше случилото се през деня. Но нещо не можеше да се съсредоточи. Разсейваше се, а не знаеше каква е причината. Имаше странно усещане, а нямаше обяснение. Усещане, каквото не беше имала от много време. Отново отпи глътка от коктейла и обърна глава на дясно... После на ляво... И изражението й се промени: долната й устна леко се отпусна надолу и зае малко нацупена форма, ноздрите й се разширяваха и свиваха видимо, а очите – там можеше да се забележи онзи блясък, който е характерен само за влюбените глупаци. Сякаш чертите на лицето й се промениха. В този момент и той я видя. Този, с когото се разминаха някъде, но след това тя бе променена до неузнаваемост; този, когото тя наричаше „любовта на живота ми”.
- Здравей, Катя! Променена си – не знаеше какво друго да каже при тази визия.
- Да, Жоро! Здравей! Много време мина...
- Има, няма 10 години. Какво се е случило с теб?
- Нищо съществено – тя разбра какво има предвид той и се опита да играе играта. Което с него никога не се получи. Вярно, че и тя беше различна – едно наивно, влюбено, глуповато момиче. Вярваше, че това е ТОЙ и се беше предала. Беше станала като пластелин в ръцете му – това, което сега тя правеше с всички... Искаше й се да изкрещи, че не е проститутка, но така щеше отново да се гърчи в краката му. – излязох малко да се позабавлявам.
- Сама?! Имаш ли компания?
- Не, сама съм. – отговори тя уверено, изненадващо и за самата нея. Може би наистина се е променила и сега той няма власт над нея. И това като че й даваше кураж...
- Искаш ли да идем някъде на по-спокойно място и да поговорим? Тук е много шумно, а имаме какво да си кажем...
- Само да си довърша питието...
И след десетина минути двамата излязоха от шумотевицата. Беше захладняло и той, като съвършен джентълмен, я наметна с връхната си дреха, след като тя потърка ръката си към рамото.
- А ти не си се променил – засмя се Катя – Запазил си стила си.
- Надявам се. – Вече бяха до автомобила му и той с красив жест отвори вратата с едната ръка, а с другата пое нейната като за танц.
- Защо си се облякла като проститутка? – не можа да се сдържи той.
- Така – не знаеше какво да отговори. Не беше негова работа – Но пък успях да забърша нещо, нали? – продължи със смях Катя.
- Мен, и като монахиня да се облечеш, пак можеш да ме забършеш! – не й остана длъжен Жоро.
Отидоха в онова заведение, където бяха първия път, преди много години. Тя дори не знаеше, че още съществува и се изненада много приятно. Спомни си времето, когато се запознаха...Той се движеше така, сякаш не виждаше нищо и никого, но всъщност нищо не убягваше от погледа му. Погледът му издаваше увереност, а усмивката му, ако можеше да се нарече така, беше толкова ... надменна, но тя не разбра как сърцето и заподскача, а очите и се приковаха в него. Не, не беше красив. Просто излъчването му беше завладяващо...Сякаш казваше „Аз съм бедствие”.
Не разбра как се озоваха в това невероятно заведение в центъра. Бяха само двамата и прекрасният глас на певеца, който пееше „Lady in red” . Мислеше, че не Земята, а цялата Вселена се върти около нея. Говореше й най-красивите неща, които беше чувала; ръката му държеше толкова нежно нейната... Танцуваха най- страстния блус на света... Не вярваше, че на тази географска ширина и в този отрязък от време може някой да се държи по такъв начин. На Катя й се искаше да я изпрати до вкъщи, да влезе... Може би той също. Пред входната врата само я целуна нежно, пожела й приятна вечер и... си тръгна. Съвършеният джентълмен ли беше той? С този начин на мислене, определено поведение?
Срещите им продължиха. Все така перфектни. Барове, ресторанти... Разбира се, правиха и секс. И често си перифразираше известната реплика за жените: джентълмен в обществото и „курвар” в леглото. Съвършеният мъж!?
След 11 месеца просто й заяви, че трябва да се разделят... временно. Много въпроси – никакви отговори. Трябваше да го преодолее. Мислеше си, че беше успяла, докато след 5 месеца не чу познатия глас. Срещнаха се. Разговаряха дълго. Повече той. Оказа се, че сърцето му било разбито от неговата госпожица Перфектна. Катя не знаеше какво да каже. И не каза нищо. Повече не се видяха. Не се и чуха. Тя се промени – до неузнаваемост. Реши, че няма да допусне повече някой да постъпи така с нея. До тази вечер... Знаеше, че е променена, но знаеше и на какво е способен той...
- Помниш ли тази песен? – Катя излезе от мислите си. Как да не я помни: тази „Lady in red”? Дълго време не искаше да я чуе.
- Да. Не предполагах, че и ти имаш такава памет. Това е присъщо на нас, жените...
- Значи не ме познаваш – усмихна се Жоро.
- Явно не... Или и ти си се променил! – Катя започна да се успокоява – думите се завръщаха в устата й, мозъкът й функционираше нормално...
- Искаш ли да танцуваме? – и тя видя пред себе си неговата ръка, готова да я поеме и да се впуснат в страстта... Като че всичко се повтаряше...
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления и от мен, Мария! С интерес следя и аз!
-
"Всичко човешко не ми е чуждо"-тук е правило за Катя,нали рано или късно
се връщаме в миналото си...Пишеш много красиво,радвам се,че мога да чета
твои неща тук,Мими!Поздравления! -
Ох, обичам "Лейди ин ред"! Ама наистина така на части...права е Миа!
Хареса ми ретроспективния ти похват. И аз го използвам, само не знам дали ми се получава точно както трябва. Поздрави, Мария! -
Прочетох всичко, макар че не бях логната!
Мога само да те поздравя!
Силна си в прозата! -
Дими, отново си много мила! Радвам се, че героите ми са интересни, както и историите ми! Благодаря, че продължаваш да ме ме подкрепяш! Поздрави и прегръдки!
-
Мими, отново и отново "рисуваш" интересни събития, интригуваш читателя с ексцентричните си герои, държиш в напрежение и очакване за съдбите на героите. Харесвам ги, защото са различни и в същото време привлекателни и чувствени. С обич Дими!
-
Ани, значи се разбрахме!
Яна, понякога се опитваме да избягаме от миналото - събития или хора, но то ни настига по един или друг начин. Въпросът е дали ще съумеем да реагираме адекватно. Благодаря, че отново си тук и хареса! Поздрави и прегръдки! -
Обичам историите, в които героите от миналото се завръщат... и всичко се повтаря! Това май е карма! Поздрави! Хареса ми и чакам продължението.
-
Веси, наистина сме странни ние, жените - харесваме все "бедствия"
А дали иска да е бъдеще - не зная... Поздрави и прегръдки!
Роси, радвам се, че ти е харесал и този разказ. Поздрави и прегръдки!
Хриси, за всичко си има причини. И тази е една от тях... Ще видим кой кого Поздрави и прегръдки!
Деси, нещата не са нито само черни, нито само бели. Винаги има едно НО... Поздрави и прегръдки!
Ани, много си мила. Имам една молба: нека си говорим на ТИ, ако не е проблем, разбира се! Мисля, че достатъчно се разкриваме в този сайт чрез произведенията си, за да сме на ВИЕ. Поздрави и прегръдки!
Милена, дано не е заблуда, че Катя е човешко същество Поздрави и прегръдки!
Благодаря на всички, че сте тук и харесахте. Надявам се да не ви разочаровам! Поздрави! -
Я да видим какво се заформя - Катя имала и слабости...Знаех си аз, че е човешко същество! Браво, Мария!
-
Харесах много, Катя имала и чувствителна страна...
Поздрави! -
Ето защо Катето е такава. Миналото се завръща, интересно...Ще се радвам, ако тя прецака Жоро.
-
Да, Нели, някои от отговорите... А кой е той: с риск да се повторя, ще кажа - въпрос на гледна точка. Ще видим! А миналото - каквото и да си говорим, но в миналото има много информация...Благодаря, че си тук! Поздрави!
-
Мъжемелачката Катя, като слаба жена...завръщане назад...в миналото и връщане на миналото в настоящето. Някои отговори на многото въпроси,които вече са нахлули в главите на читателя.. особено един Защо катя е такава ?! Откъде започва всичко и защо?...
.. и още един мъж разбира се. господин Перфектен а може би господин задник ? все още не знаем
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Миа, на книга, на книга, но първо на части тук
Дани, и аз я харесвам
Странник, ако това е паралел... много е задължаващо... Поздрави
Янко, хубаво е, колкото и да се стараем, когато не успяваме да избягаме от човешкия си облик - с всичките му слабости и недостатъци. И аз се радвам, че ме четеш! Поздрави!
Вилдан, радвам се, че отново си тук! Поздрави и прегръдки!
Приятели благодаря отново, че продължавате да ме подкрепяте!