Когато събранието приключи, началникът нареди на един от униформените да се свърже с петимата заподозрени и да ги уведоми, че ще бъдат извикани на разпит. На друг заповяда да се обади, където трябва и да издейства заповеди за задържане, ако е необходимо. „Някой може да реши да не съдейства на разследването или пък – има какво да крие!” - мислеше си той, имайки предвид опита, който беше натрупал и с какво се беше сблъсквал през всичките години стаж. Първо го бяха пратили в някакво село, където по цял ден нищо не се случваше, а времето сякаш беше спряло преди 50 години. Нямаше нужда от орган на реда, просто защото всичко беше в ред. Разбира се с годините обстановката се промени, но той вече беше в големия град. Това тук беше пълна противоположност на спокойствието, от където идваше. Кварталът беше краен, с много представители на ромското малцинство. Имаше чувството, че е попаднал в американско гето – всичко се движеше със собствен ритъм... Но това сравнение направи доста по-късно, когато ...