Тази история е редно да започне от края. От вечерта в която пишех дипломната си работа, заключена в библиотеката си и нежелаеща нищо и никой да ме прекъсва. Само на мама беше разрешено да ме безпокои чат-пат, за да ми донесе кока-кола или някой сандвич за хапване. Като не можех да спя трябваше поне малко да се храня, че да имам сили да мисля. Не е лесно да изпишеш няколко страници на тема “Емоционалното привързване и развитие“, от които да ти зависи завършването. А тъй като най-много исках да завърша Психология и да имам частна практика възможно по-скоро, то и дипломната работа не трябваше да я бавя. Не повече от нормалното за мен. Бързането не е в природата ми, нито изпълнението на планове и задачи в определен срок. Вероятно за да не изневеря на себе си и да се забавя, един телефонен звън напълно обърка плановете ми. Защо натиснах зелената слушалка, щом съм била толкова вглъбена в писането ли? Нямам никаква идея. Познавам, обаче, добре тази, която най-нахално ме върна в детските ми го ...