Обяд с почти познат...
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Казваше се Пешо. След дните, прекарани заедно, Кити не спираше да мисли за него. Не се поинтересува дори Петър или Петко - важното е, че лудешката и страст вече си имаше име... Не бяха минали няколко дни, а тя изгаряше да го види отново, да я потопи пак в онова, типично негово едновременно брутално и сладострастно блаженство... Не можеше да работи - само мисълта за времето, прекарано с него, я влудяваше, затова реши да си даде почивка следобеда, с него... Обади му се, а той, навярно току-що ставащ от сън, се зарадва и я покани у тях - тъкмо приготвял кафе, ще сложи и за нея и ще я чака...
Нищо и никой не можеше да я спре. Пристигна при него за минути, а той и отвори вратата изненадан, радостен и все още сънен. Покани я в малката кухничка, където, току-що сипани, димяха две кафета. Кити отдавна се беше разсънила, а и сърцето и отново биеше в онзи свой така добре познат лудешки ритъм, предчувствайки и предвкусвайки предстоящата наслада с това момче... Въпреки това търпеливо отпиваше от кафето и гледаше развеселено сънената брадясала физиономия.
- Сигурно си и гладен... Закусвал ли си? То... вече е време за обяд - искаш ли да ти приготвя нещичко?
В отговор получи одобрително ръмжене - оказа се, че Пешо е гладен като вълк, от предната вечер не беше хапвал нищо... Бързият преглед в хладилника разочарова Кити - освен няколко яйца, нямаше кой знае какво.
- Има и спагети, но ако те мързи, направи някакъв омлет там...
- Спагети? Идеално, специалистка съм... Ще ти направя чудни - по оригинална италианска рецепта - усмихна се Кити. Бързо намери останалите необходими продукти, не че и трябваше кой знае какво - лук, домати... Запретна ръкави и с майсторство се зае да реже лука. В това време Пешо, окончателно разсънен, застана зад гърба й, и нежно целувайки я по врата и ямичките зад ушите, зарови ръце под дрехите й...
- На всичкото отгоре и домакиня... Мммм... Иде ми да те изям за предястие преди спагетите...
- Ще се порежа... Недей... - Кити едва държеше ножа, от нежните милувки на Пешо краката й се подкосяваха, коленете и омекваха, искаше и се да зареже всичко, да се обърне и...
- Ако искаш да ядеш, сложи тенджера с вода на котлона... И стой далече, докато нарежа всичко, в противен случай ще ядеш спагетите не с доматен, а с кървав сос...
При споменаването на кръв сякаш Пешо полудя. Отново се приближи и този път притискаше Кити до болка.
- Кръв ли... обичам кръв... Не знаеш ли, че нощем се превръщам във върколак и причаквам във храстите...
С едно-единствено движение я обърна към себе си, повдигна я да седне на масата и се зарови под дрехите й... Не чуваше протестите й - нарязаният лук се беше разпилял, доматите се търкаляха по масата, ножът падна на милиметри от краката му, а сякаш за капак на лудостта си с ръце изблъска всичко останало по масата... По земята се чупеха чашки и чинийки, но нито на Пешо, нито на Кити вече правеше впечатление... Седнала върху нарязания лук, тя се отпусна и се остави да я обземе лудостта на момчето. Беше даже още по-страстен отколкото преди няколко дни... сякаш самата обстановка, непринуденият хаос около тях го взривяваше още повече, сякаш звукъта на счупено и миризмата наоколо го влудяваха, сякаш наистина беше звяр... Този път Кити не успя да го удовлетвори пръв, беше проникнал в нея с цялата си сила, без дори да свали дрехите й и я обладаваше, все едно беше единствената жена на света... Удоволствието им настъпи почти едновременно и... случи се онова, което Кити най-много мразеше - едва усетила първите тръпки на оргазма, усети, че и той ще изригне... Опита се да го задържи вътре в себе си и да се наслади докрай, но той беше по-силен - измъкна се от нея и с невероятно удоволствие ръсеше струя след струя по нея... В гърлото и сякаш заседна горчива буца и неволно от очите й започнаха да се стичат сълзи...
- Какво става, мила... нараних ли те? - притесни се Пешо, едва съвзел се от удоволствието...
- Не... няма нищо... просто трябваше да останеш вътре... нищо... няма нищо... следващият път... - Кити се изправи и отиде да сложи спагетите във врящата вода. Не искаше да разстройва и него - виждаше объркания му и гузен поглед и затова го целуна нежно:
- Нищо не е станало, не се притеснявай... Аз се притеснявам само, че не остана нищо за соса - как ще ядем спагетите...
Пешо огледа доматите, разпръснати из кухнята, погледна отново към Кити и отвръщайки на целувките й прошепна :
- Имам идея...
Започна бавно да я разсъблича, галейки нежно всяка част от тялото й, качи я отново на масата и се наведе да вземе доматите от земята. Със силните си ръце буквално ги мачкаше по тялото и, правеше ги на пюре и ги размазваше по нея, докато не омаза всяка нейна гънка... поръси с останалия лук от масата, свали готовите спагети, оцеди ги и започна бавно да ги разпръсква по тялото й... Кити място не можеше да си намери от удоволствие... Нежните докосвания, студенината на доматите по нея, след това парещите спагети върху кожата и, всичко това караше слабините и да горят... Нямаше търпение отново да усети коравината му, силата му вътре в нея... Когато той започна да яде направо от тялото й... горчивото чувство от неизживения оргазъм беше изчезнало и единственото, което искаше в момента, беше той да продължава... още и още... Когато спагетите бяха почти изядени по нея, тя взе останалите, изправи се и ги нави около мъжествеността му, по цялата му дължина... Започна бавно с езиче да ги яде - един по един, бавно, с наслада... Пешо не изтърпя и... двамата потънаха във вихрения танц на любовта... При поредната им почивка реши, че след такъв обяд е нужен и подобаващ десерт. Без да се колебае, отвори хладилника, извади от там бурканче с мед и започна да го излива - отново по тялото на Кити. От блаженство място не можеше да си намери, масата беше твърда и неудобна, а на нея и се струваше като прекрасна лодка в непознатия океан на чувствата, в които я потапяше момчето... Стенеше и стенанията се разнасяха, потръпваше от неземно удоволствие и й се искаше Пешо да продължава... да не спира... никога...
Откъм вратата се чу неуверено покашляне. Двамата така се бяха разгорещили, че не бяха усетили как майка му е влязла и ги наблюдава от вратата. Първа я видя Кити. Смути се ужасно - нямаше с какво да прикрие голотата си, затова първото, което и хрумна, беше да избута Пешо измежду бедрата си.
- Мамо... извинявай... Сега ще оправим всичко - ти иди в другата стая и си почини - жената се обърна, без да каже нищо и излезе. Пешо се засмя - Горката мама... кога е станало 5 часа, върнала се е от работа... Ама и ние двамата с теб сме едни... Оглеждаше се в малката кухничка, където навред се търкаляха счупени чинии, доматен сок, примесен с лук, спагети и капки мед... А те - сякаш бяха излезли от някакъв Сатанински казан - омазани до ушите...
- На бегом към банята - с усмивка и заповяда Пешо - след това ще се обличаме и ще почистим...
Забавиха се достатъчно и там... Когато излязоха, за кой ли път утолили страстта си, възрастната жена беше в кухнята и с въздишка събираше счупеното от пода.
- Кити, върви, аз ще се оправя... - целуна я Пешо нежно - искам отново да се видим!...
- Непременно... мили...
Преди да тръгне, Кити целуна майката. "Страхотен син... Поздравления..." прошепна й, преди да тръгне. Жената се усмихна... "Ех, луди-млади... И ние сме били на вашите години..."
© Мила Нежна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хахаххаххах-чудесничко е ,Мила!С голямо удоволствие го изчетох!Не бих пропуснала и аз така да похапна спагети-аз също ги обичам, а "поднесени" по този начин-още повече!Целувам те!
-
Ще си купя готварска книга. Кой не започне да готви, па те на!!! Трябва и да си купя нови сервизи, така че старите...
-
Миличка, по-добри са нещата ти в сравнение с миналия месец, а иначе ги чета така, както чета порнографска литература. В този смисъл са по-добри последните два разказа. По-нататък не желая да коментирам. Много пъти съм коментирала тук, че тази "разкрепостеност" като твоята не е здравословна. Аз самата не съм седнала, с плътно закопчана блузка и здравостинати коленца, да чета морал. По-скоро твоите разкази ме възмущават така, че се чувствам като застаряла стара мома, непознала мъжки ласки. Учудва ме фактът, че усещам по този начин нещата, защото съм далеч от подобен вид начин на мислене в живота си.
-
Към Кремена
Крем, драснах нещо днес набързо, чака се удобрението за публикуване.
Смятам да е първо и последно, направих го лично и еденствено за МИличка.
Не очаквам аплаузи и похвали от вас, навярно ще получа забележки за правописа. Но го направих заради нея защато знам че ще я развълнува много. А и ще и покаже че разказа не трябва да е много дълъг и отегчителен както е важен края да бъде неочкаван и вълнуващ. -
Към Мария, благодаря ти за забележките.
ВЕче не мога да ги поправя прекалено късно е.
Няма да мога да обещая че ще пиша безгрешно....такъв съм си правя правописни грешки. -
Ох, дори са 4! Но да приемем, че малката буква на личното име е направена от бързане.Освен това има и стилистични. Пред "за да" се пише запетайка, съюзът въвежда подчинено изречение. Хубаво е, че критикуваш, дори в много случаи си прав, но поправи и себе си.
-
Към Иван Кобрата : В текста коментара ти има две правописни грешки. Открий ги и ги оправи!
-
Хех* Четеш ми мислите!
-
Благодаря Пенко и Ваньо за коментарите И на теб Креми за подкрепата Всъщност... нищо лошо в критиката, дори ме радва... Само че... смущава ме факта, че човек, регистриран преди 6 месеца изведнъж "изригва" първите си коментари върху моите произведения Дали не ни е добре познат, само че под друго име, и неосмеляващ се да ме критикува оттам? Както и да е... нищо лошо... освен че има и добри автори в сайта
-
Миличка, Миличка!
Попаднах на две сестри зъболекарки, които са в екип с още две медицински сестри. Толкова нежно пипат, че на човек му се ще да има поне по три кариеса и два пулпита на зъб!
Не знам на кого ти лично разбиваш кардиограмата, обаче да знаеш, че хич, ама хич не ми е жал за него. И да пукне, направил го е от кеффффФ... -
Ваньоооо, Ваньо... Много критичен се извъди бе, човек!
От къде толкова професионализъм у теб, недоумявам?!?
Може би сега, преди да продължиш да критикуваш, ще се осмелиш да публикуваш нещо свое?!
Зарадвай четящите, моля. Може да се научим на нещо, НИЕ... бедните духом! -
Знаеш ли какво си помислех когато прочетох и този ти разказ от поредицата ти за кити?
Имах чувството че съм приял със шоколад и ми идваше да повърна само при мисълта отново за шоколада.
Номера в писането на разкази е да се поддържа апетита на четателя, а не да му се изливат в гърлото до повръщане както ти правиш.
Трябва да гъделичкаш съзнанието ми за да бързам да прочета разказа ти. И след прочитането да оставам гладен.
Незнам да ли ме разбираш, дано не те обидя с тази критика. -
Да ви благодаря по ред на номерата
Мая - ухили ме до ушите... накъде съм тръгнала и аз без момински...
Креми - мерси... и за мен беше новост
Нели - благодаря, че ми следиш "творчеството"
Мери - днес ще пропусна... вярно е че набрах скорост, ама всеки ден боб... малко ще сменя менюто с леща
Петинка - скромно, изчервено - благодаря
Ице!!! Как ще ти се кара жената, по-вероятно е да ти се радва И да те кара нарочно да четеш повече разкази Пък за годините хайде да не казвам... че какво ни е? Тъкмо сме в разцвета на силите си
Марина, Оги и Венера... сърдечно ви благодаря. Радвам се, че ви е харесало
Пенко - ти след прочита правиш такава кардиограма... а питаш ли тези, които са постоянно така?
Люси... разбира се, че не си ти Въпреки че... защо не? Не, шегувам се - нали ме знаете колко ми е проблематичен избора на име за лирическата А и вече писах за тази Константина (Кити) как обядва... сега продължих пак от нейно име
Деси - мерси миличкаТрябва да има и такова удоволствие, и такъв адреналин... и нека бъдем "изкъртени" от кеф... и ако може постоянно... е, много неща станаха наведнъж Целувки
И на всички, които са го прочели без коментар благодаря - както казва Ицо има и още от тази история, но смятам идните няколко дни да ви пощадя, а и тъкмо малко да ме позабравите
Целувки на всички
-
Сега от ееееххх, съм на ооохххх, направо ме "изкърти" от кеф, Мила!
Страхотно удоволствие и доза адреналин са твоите разкази...!!! -
Ех, тоя Пешо! Ех, тия спагети!
Това не съм аз! Шавлива съм, ама не толкова много
Поздрави, Миличка!!!
-
Хм!...
Ето ти една кардиограма преди прочитането на разказа ти:
Туп!...Туп!...Туп!...Туп!...Туп!...Туп!...Туп!...Туп!...Туп!...Туп!...
И една след прочитането му:
Бум! Тряс! Мяууууу!... Прескок... Бум!Тряс... Мяу Прескок Чик-чирик!
Ей, моме, ша умориш някого! -
Никога не съм имала по-добро пожелание за Добър Апетит!! ... хахаха
-
ЕЕЕЕ ХАОС.........хахахаха
Поздравления !!!! -
Не си падам по еротичните четива, но разказът ти е наистина страхотен.Отначало толкова страстен, а после-бързо завръщане към реалността. Браво на теб!!!
-
Милааа, пак ще ми се кара жената
А и не съм вече на онези години
Поздравления!!!
п.с. Защо ли ми се е загнездило едно червейче, че има още от тази история? -
Пишеш завладяващо!
Отново аплодисменти!!! -
Знаех си, че ще е още по - ... !!!Тъкмо си почнала с темпо ..., ай за утре пак!
-
баров, браво! по-добри са разказите ти отпреди един месец! няма я онази захаросаност и повторяемост, има динамика в героите също
-
Мале, мале... немам думи.
Е, това със спагетите, беше ново за мен... хехех*
Поздрав отново, Миличка! -
ех, де тоя глас момински
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
