Очите на бившия
Има нещо в този поглед, има нещо толкова специално в уникалното синьо на очите му. Това нещо ме кара и след толкова време да се разтепервам, да се притеснявам, да търся умишлена близост с него, разтуптява сърцето ми. Толкова време мина, а тази тръпка още я има. Не е същата, но е тук, усещам я при всеки миг с него.
Често се чудя, дали наистина е вярно, че в живота ни има такива хора, които оставят толкова ярък отпечатък, че не можем никога да ги забравим? Времето всичко ли лекува, или подобно на сбъркано лекарство, само притъпява симптомите? Бившата любов и бившите страсти за мен са точно тези хронични болести, които можеш да облекчиш с лекарство, но и при най-малкото захлаждане отново се връщат с пълна сила. Чувала съм че "няма бивш наркоман" и "няма бивш алкохолик", а как тогава има бивш любовник? Този човек е бил част от живота ти, в повечето случаи дори най-важната, значели сте много един за друг и сте имали възможно най-близките и интимни отношения. Може ли да се каже, че сега вече не е в живота ти? Аз си го представям като един огромен лист хартия, да кажем А0. От раждането ни нататък започваме да рисуваме върху него. Някой път рисунките са шарени, с всички цветове на водните боички на първокласника, друг път са с цветните химикалки на седмокласник, който отбелязва важното в анализа на "На прощаване", или са с корени и формули на кандидатстудента по математика. Случва се понякога и специални за нас хора да оставят подписа си на листа. Това са важни моменти от живота ни, които няма как да изтрием, независимо колко време е минало или колко далеч сме от тях. Ако някой момент не е щастлив, запращаме го мислено в най-горната част, от която имаме най-малко спомени. Лощото е, че някои неща са написани с перманентен маркер...
Точно такъв е използвал човекът, който споменах в началото, онзи с незабравимите очи. Така се е подписал, толкова е натискал, че тази следа се набива най-много на очи в моя бял лист. От известно време един друг подпис се е настанил до него и старателно се повтаря и повтаря, в желанието си да го заличи. Искрено се надявам, и той да е с перманентен маркер.
Както и да е, мисълта ми беше, че не трябва да се опитваме да забравим бившите си връзки и хората, които вече не са на преден план. Те са си там, само че на по-задните редове и пак толкова съсредоточено наблюдават. Дори да ги смятаме за грешки, те пак не трябва да се пренебрегват, защото са ни научили какво не трябва да се прави. Нека се опитаме да запазим добри отношения с всички, минали някога през живота ни. Все пак, никога не се знае от кого може да имаме нужда.
© Зорница Събева All rights reserved.
