Погледнах днес твоята снимка остаряла от преди...
Очите ти зелени блестяха като звезди! Бяха тъй зелени, искрящи,  втренчени нежно, в този миг гледаха мен. Както преди ме гледаше влюбено ти, и изписваха думите ,,Обичам те’’. В този миг се напълниха очите ми с виновните горчиви сълзи, как успях да те загубя, не бих си го простила никога, но - живот! Усетих лекичка болка в сърцето... Че никога вече няма да мога да видя тези очи, че няма да ги погаля, и че никога няма да ме гледат нежно с обичта пълни! Че няма да ги целуна, никога повече...
Вече друга ще им се радва, на тези две зелени очи. Те  ще гледат някоя друга влюбено, няма да съм тази аз... И някоя друга ще радваш с тях, както тъй мен радва! И никога не бих забравила тез две зелени, нежни очи, изпълнени с топлина. А аз, гледайки старата ти снимка, нещо остро ровичкаше в мен!!!