Sep 4, 2007, 9:20 AM

Очите в душата ми...

  Prose
1.1K 0 2
1 min reading
   Седя уморено пред огледалото, зареяла поглед в очите на образа пред мен. Не мисля за нищо. Гладката огледална повърхност се набразди като от стичащ се дъжд. В очите отсреща нещо трепна и те се разшириха като огромни кладенци, подканящи ме да надникна дълбоко в тях. Съзрях група фигурки, вперили в мен очи с различен израз.
Една от тях беще вдигнала предупредително пръст, с вид на многознайко.
 - Е, скъпа, - попитах я аз - ти ли си всезнайката в групата? Можеш ли да събереш две сърца в неразривен възел, който да не може да се разсече с един замах? Знаеш ли колко са звездите в небето? А знаеш ли колко сълзи е преглътнало неизтощимото ни сърчице?! Знаеш ли какво има зад хоризонта миражен?
 Тя с навирен нос отстъпи мястото си на друга - малка, нахакана същност, мислеща, че морето й е до колене.
 - А ти, малка моя фейо, не мислиш ли, че е време да измиеш кървавите следи по нозете си ? - попитах я аз.
Свела поглед към тях, тя също отстъпи смирено. Тогава се появи едно същество, от чийто поглед не можех да откъсна очи. Там съзрях цялата болка, която беше брулила душата ми. Всичките радости, обагрили късчета време в различен цвят. Всичките мечти - попарени, забравени, болящи и крепящи ме. Погледът на тази малка същност беше невероятен - от бездънните черни очи струеше преливащата се небесна дъга. Долиташе звезден прах и се изливаше щедро в очите ми.
 Трите мои същности си подадоха ръце, сляха се в една и изпълниха очите на образа в огледалото  пред мен. Но звездният прах остана в очите ми, препълни ги и се оттече в бисерна сълза, събрала любовта ми към малките същества, появили се в очите на образа -  в огледалото пред мен...



   



               едно съвсем действително преживяване пред огледалото, без художествена измислица...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Романтико, опитвал ли си се да преброиш колко различни същности има в теб? При мен определено не само тези трите, но още не съм опознала всичките си съставни части... дай Боже, да успея да го сторя! Поздрави!!!
  • Интересен разговор със... себе си!!!
    Поздрави, Нели!!!

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...