Голямото огледало с тъмна дървена рамка прекара дълги години на тавана, сред купища стари и непотребни вещи. Не зная с какво привлече вниманието ми онзи късен следобед в началото на юни. Качих се, за да потърся някакъв документ, разрових се в кашона със стари книги, не го намерих там и докато изтърсвах нервно праха от ръцете си, зареях поглед из дрезгавината на таванската стая. Сивкав сноп светлина се процеждаше през ниското прозорче, завихряше прашинките и ги лепеше върху огледалото, облегнато на отсрещната стена. И изведнъж си спомних как и защо това огледало се озова на тавана.
Най-накрая се сдобих с дънки. Истински Levi's! Нямаше начин в онези времена просто да отидеш в магазина и да си купиш дънки. Магазините за облекло бяха огромни и претъпкани със скучни дрехи в убити цветове. А дънките се продаваха тайно, на затънтени места, и участието в тази незаконна търговия с изделия на „упадъчната” западна мода беше съпроводено от рискове и страхове... Майка ми обаче знаеше какъв подарък ...