Години наред правеше огледала. Беше станал майстор с елмаза. Не му трябваха линеали, нито нещо друго. Ръката му не трепваше, дори и за най-сложните извивки.
Рамките също си правеше сам. Дървото оживяваше от резбите му и се оформяха прекрасни цветя, животинки и всякакви фигури.
Имаше период от живота му, когато бе заринат от поръчки и целият елит на големия град идваше при него. Сега всичко почти замря. Мебелните вериги превзеха пазара. Разни огледала с пластмасови рамки на цени, за които се чудеше каква е стойността на материала и колко пари остават за труда на майстора.
Бе твърде стар и едва ли би работил, както преди. Седеше на прокъсаното кресло в ателието си и чакаше... Поредният безсмислен ден.
Телефонът иззвъня.
Някой шумно и мъчително дишаше.
- Ало. Кажете!
- Ще... може ли... да ми поправите... огледалото. Цената... няма значение.
- Трябва да го видя, Госпожо.
- Знам, че сте... най-добрият в занаята... и го пуснах по куриер.
- Добре, ще го видя и ще ви звънна. Дочуване.
Наистина ...