Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - шеста част
През останалите няколко дни бях на ръба на лудостта. Почти не спях, а ако съм задремвал понякога, беше или в седнала поза на дивана, или в най–добрия случай сгушен на него. За храна да не говорим. За пет дни сигурно бях изял не повече от пет филии хляб. Чувствах силна отпадналост. Дори не можех да вървя като хората, а само се влачих из къщи като призрак. При Нора беше същото, даже и по-страшно. Не спря да плаче с дни. Постоянно разглеждаше снимки с Мимето и плачеше безутешно. Не спираше да ме пита защо точно нея, защо? Гушкаше се при мен на дивана и пак плачеше. Нямаше сила, която да я успокои, а също и мен.
Пряко сили всеки ден ходих при Вичонти, но винаги получавах един и същи отговор. Не искаше да вижда никой. Докторите ми казаха, че се грижат добре за него, но не иска да приема нито храна, нито лекарства. Изгарянията били повърхностни и щял да му остане само лек белег.
Когато се разбра кой е бил взривен в колата, се вдигна ш ...